ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 538

София, 01.11.2017година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело №1408/2017 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] [населено място] против решение №7 от 15.02.2017г. по т. д. 530/2016г. на Бургаски апелативен съд.

Ответникът по касация- [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице пердпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и обжалваното ершение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е поддържал наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. По първото основание е поставил въпросът – „ В чия тежест е доказването на обстоятелството, че упражняваната фактическа власт върху имот е държане, а не владение и може ли съдът да приеме, че е налице държане при липса на категорични доказателства за това”. Страната е поддържала оплакване, че в обжалваното решение не била коментирана презумпцията по чл. 69 ЗС и в тази връзка е развил разбиране за противоречие с изброени решения на ВКС., обосноваващи определяне на доказателствената тежест за този факт.Поставен е въпросът „ Може ли владението да бъде предадено неформално, или следва да бъде изразено явно съгласие за това”, Сочено е противоречие с решение № 3/16г. на ВКС, І т. о., с което, според касатора е било обосновано, че предаване на владението не е формален акт. Поставен е...