ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 626
София, 31.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. №1291/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т. компания [фирма] – в несъстоятелност от [населено място], срещу решение №302 от 13.10.2016г., постановено по в. т.д. №152/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд, 3 гр. състав, в частта му, с която е отхвърлен предявения от „Т. компания [фирма] /н./ иск с правно основание чл. 694 ал. 1 ТЗ за установяване несъществуването на приетото в производството по несъстоятелност вземане на ответното дружество [фирма] в размер на сумата 177 970.98лв., представляваща непогасена част от предоставената съгласно договор от 22.08.2000г. парична гаранция.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е изложил пълни, ясни и точни мотиви по част от направените от него изводи. Според касатора съдът е постановил решението в противоречие със събраните по делото доказателства без да е изпълнил задълженията си, произтичащи от тежестта на доказване. Излагат се доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 173 ал. 3 ЗУТ, която според касатора няма обратно действие. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, уважаване на иска за сумата 177 970.98лв и присъждане на разноски за въззивната и за касационната инстанции.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът е формулирал следните материалноправни въпроси, за които твърди, че...