ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 744

гр.София, 30.10.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България,

трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1904/ 2017 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. у. – С., ф. П. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 103 от 02.02.2017 г. по гр. д.№ 2596/ 2016 г., с което (в обжалваната пред въззивния съд част) частично е потвърдено и частично е отменено решение на Пловдивски районен съд по гр. д.№ 12824/ 2014 г. и като краен резултат са уважени предявените от А. Л. А. против Т. у. – С., ф. П., искове, квалифицирани по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № І-321/ 23.06.2014 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент”.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол материалноправните въпроси валидна ли е клаузата „срок” в трудов договор, в който е уговорено, че ще се трансформира в безсрочен, ако до края на срока служителят придобие изискващата се по закон научна степен за заемане на длъжността; и приложима ли е разпоредбата на пар. 5 ал. 4 т. 2 ПЗР ЗРАСРБ при сключен трудов договор с изрична уговорка за превръщането му в безсрочен при изпълнение на законови изисквания в определен срок. Счита, че въззивният съд е разрешил първия въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение по гр. д.№ 2299/...