ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 388

ГР. София, 26.10.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.10.2017 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. №3884/17 г., намира следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. И. срещу въззивното определение на Апелативен съд П. по ч. гр. д. №402/17 г., с което, след отмяна на първоинстанционното определение, е допуснато обезпечение на предявения от КОНПИ срещу касатора иск по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИИПД, отм. чрез налагане на възбрана върху посочените в определението недвижими имоти и на запор върху дружествени дялове и суми по сметки в посочените търговски дружества и банки.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпроси, свързани с допустимостта на обезпечения иск: Задължителен или препоръчителен е срокът по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД, отм.? Ако е задължителен, към приложението на кой закон следва да се отнесат обстоятелствата, установени след законния срок / в случая след 2007 г./ и доколко те могат да са част от фактическите основания на иска по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД, отм. Какви са правните последици от неучастието на проверявания / неуведомяване, неизискване на декларация/ в производството пред комисията? Може ли да се приеме, че ако не е участвал, е нарушено правото му да представи доказателства за законни източници на доходите си и на средствата, с които е придобил имуществото си и това би ли довело до недопустимост на предявения иск?

Въззивният...