Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994, стр. 517, пор. № 176

ОТНОСНО ЗАДЪЛЖЕНИЕТО НА ГРАЖДАНСКИЯ СЪД ЗЗД ДЕЙНОТО МУ УЧАСТИЕ В ИЗЯСНЯВАНЕ ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ ПРАВА И ОТНОШЕНИЯ НА СТРАНИТЕ В ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС

Задължението за активното участие на съда и изясняване действителните правоотношения на страните произлиза преди всичко от чл. 4, ал. 2 и 3 Чл. 25 109, 110, 114, 126 127, 128, 129, 130 и др. ГПК.

От проверката, която Върховният съд направи, се установи че съдилища та в общи линии успешно изпълняват задължението си за активно участие в гражданския процес. Затова и решенията които постановяват по граждански спорове, в огромното число случаи съответствуват на действителните права и отношения на страните.

Постановяват се обаче и решения по дела, при които съдът не е изпълнил напълно задължението си за активно участие в процеса. Някои по характерни случаи на липсата на активност на съда в гражданския процес са

1. Не винаги съдът изпълнява задължението си да съдействува за постига не на спогодба между страните по делото.

В първото заседание по делото, след като всяка страна изясни изискванията и възраженията си и се произнесе по становището на другата страна, съдът съгласно Чл. 109, ал. 1 ГПК е длъжен да покани страните да се спогодят, ако от обстоятелствата по опора че вижда, че спогодба е възможна. Макар в посочения текст да се казва, че "съдът поканва страните да се спогодят", очевидно е че съдът трябва активно да участвува да се постигне спогодба. Простото запитване дали не може да се постигне спогодба не е покана за спогодба по смисъла на чл. 109, ал. 1 ГПК.

Предложението за спогодба се прави, след като страните изяснят становищата си по спора а не веднага след откриване на заседанието по делото. Това налага съдът да постави въпроси на...