Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 13969/13.06.2022г., подадена от С. Н. Н. чрез процесуалния представител адв. В. Т. от АК-Варна, против определение № 1706 от 04.05.2022г. по ч. гр. д.№ 864/2022 г. на Окръжен съд – Варна, II състав, с което е потвърдено определение № 260175 от 17.02.2022г. по гр. д. № 14402/2020г. на Районен съд – Варна, с което е прекратено производството по делото в частта по предявения от С. Н. Н. иск за осъждане на Х. Д. М. да заплати на ищеца сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, причинени от противоправни действия на ответника в имота на ищеца, изразяващи се в изправяне на изкопи в имота, защриховани в жълт цвят на скицата на имота, приложена към исковата молба, както и в отнемане на движими вещи на ищеца, като част от обща претенция от 17062.07лв., която е формирана както следва: 12640лв. за увреждане на поземления имот, както и стойността на отнетите вещи, а именно: 717.48лв. за два броя отнети дървета орех на около 54 години (всяко на стойност от по 358.74лв.), 139.72лв. за един брой отнето дърво слива на около 15 години, 142.53лв. за един брой отнето дърво череша на около 15 години, 225 лева за един брой дърво бор на около 15 години, 47.50лв. за 10 броя отнети бетонни оградни колове с размери 10х10х200см., 714 лв. за 51 броя отнети „Г“ образни бетонни профили с размери 50х120х40см., 105лв. за един брой отнета метална ограда с размери 3 метра ширина и 1.70 метра височина, 2123.85лв. за отнети 141.59 куб. метра глинеста почва, ведно със законната лихва за забава от 14.11.2015г. до окончателното плащане на основание чл. 45 ЗЗД.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, неясно и немотивирано поради очевидно неправилно приложен материален и процесуален закон и при несъобразяване с данните по делото. Твърди, че въззивният съд неправилно е преценил, че исковата молба досежно иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и останала нередовна, като поддържа, че е посочил правното основание, на което е сезирал първоинстанционния съд (чл. 45 и чл. 51 ЗЗД) още в исковата молба, а след това е направил много подробно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и в какво се състои искането и е подал 4 уточняващи молби. За неверен счита извода, че не е уточнено как е формирана исковата претенция, както и че твърденията относно фактите и обстоятелствата, на които се основава искът. Поддържа, че действията на първоинстанционния съд са нелогични и непоследователни, както и че въззивният съд не е осъществил служебно контрол на всички факти и обстоятелства съгласно ТР №6/2017 от 15.01.2019г.

В изложението към подадената частна касационна жалба се поддържа, че в противоречие с указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в ТР №6/2017 от 15.01.2019г. по тълк. д.№6/2017г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не е осъществил пълен въззив спрямо обжалваното пред него определение на първоинстанционния съд.

Поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по следните правни въпроси:

1.Длъжен ли е бил въззивният съд да съобрази всички изложени данни и доказателства по делото и да прецени исковата молба била ли е редовна с оглед направените уточнения на причинените вреди поотделно като изложи собствени мотиви, а не да преповтаря мотивите на първоинстанционния съд?

2.Може ли въззивният съд за излага противоречиви мотиви при постановяване на съдебния акт?

3.Нередовна ли е исковата молба с приложените към нея уточняващи молби, в която не е посочен точният размер на обезщетението за причинени вреди, който следва да бъде определен единствено и само от експерт-вещо лице?

4.Следва ли въззивният съд да потвърди определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по иск, при условие, че в исковата молба за образуване на гражданското производство и уточняващите молби към нея е посочен размер на обезщетението за причинените вреди от ответника и е направено искане за допускане на съдебна експертиза, която да посочи точния размер на тези вреди.

Поддържа също така, че обжалваното определение е и очевидно неправилно.

В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът Х. Д. М. чрез процесуалния си представител адв.Кр.С., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Счита същото за правилно и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, с който е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството (чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК).

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съдът приема следното:

С подадената на 19.11.2020г. искова молба с вх.№280095 С. Н. Н. е предявил срещу Х. Д. М. по реда на чл. 45 ЗЗД и чл. 51 ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от действия по изронване на част от пръста, както и на премахване на дървета и на съхраняваните бетонни колове, бетонни профили и метална врата в притежавания от ищеца поземлен имот с идентификатор. ....по КККР на [населено място], [община], в размер общо на 10000лв. като част от общо дължима сума в размер на 17 062.07лв.

С разпореждане №211337 от 19.11.2020г. съдът е дал на ищеца указания да уточни как е формирана сумата от 17062.07лв., като посочи всички имуществени вреди, които е претърпял, по пера.

С уточняваща молба вх.№287485 от 07.12.2020г. С. Н. Н. е уточнил, че в хода на досъдебното производство по прокурорска преписка №16164/2015г. по описа на ВРП са назначени експертизи, които са оценили имуществените вреди от действията на Х. Д. М. на обща стойност 17062.07лв., като тази сума включва 1431.72лв. за противозаконно унищожени дървета, 12620лв. за увреждането на имота и 2990.35лв. за отнемане на 10 броя бетонни оградни колове, 51 броя бетонни профили, 1 метална врата и 14.59 куб. метра глинеста почва.

С разпореждане №263503 от 28.01.2021г. съдът е дал указания на ищеца да индивидуализира дърветата, които твърди, че са откраднати, като посочи вида им по сорт и година на засаждане, както и поотделно каква сума претендира за всяко едно от тях и да индивидуализира останалите движими вещи, които твърди, че са отнети и поотделно да посочи стойността, която претендира за тях, както и за отнетите 141.59 куб. метра глинеста почва.

С уточняваща молба вх.№270089 от 09.02.2021г. С. Н. Н. е посочил, че претендира обезщетение за 2 ореха, всеки на стойност от 358.74лв., засадени около 45г.; за 1 брой слива на стойност 139.72лв., засадена преди около 15 години; за 1 брой череша на стойност 142.53лв., засадена преди около 15 години; за 1 брой круша на стойност 206.99лв., засадена преди около 15 години; за 1 брой бор на стойност 225лв., засаден преди около 15 години (или общо 1431.72лв.); за 10 броя бетонни оградни колове на стойност 47.50лв. с размери 10х10х200; за 51 броя „Г“ образни бетонни профили на стойност 714лв. с размери 50х120.х40; за 1 метална врата на стойност 105лв. с размери 3х1.70 метра; за 141.59 куб. м. глинеста почва на стойност 2123.85лв. или общо всички движими вещи на стойност 2990.35лв.

С последваща молба от 30.06.2021г. С. Н. Н. е уточнил, че за противозаконно увреждане на имота претендира 12640лв., за противозаконно унищожени дървета – сумата от 1431.72лв. и за противозаконно отнети движими вещи – сумата от 2990.35лв., като общо трите суми формират посочената в исковата молба сума от 17062.07лв.

С разпореждане №279623 от 02.11.2021г. съдът е констатирал, че все още не е уточнено как е формирана сумата от 12640лв., а само най-общо е посочено, че имотът станал неизползваем повече от 5 години; че е заявена една обща претенция за имуществени вреди в размер на 10000лв. като частична от 17062.07лв., която включва 12640 лева за увреждане на имота, както и стойността на отнетите вещи (дървета, бетонни оградни колове, бетонни профили, метална врата и глинеста почва) с посочена стойност на всяка вещ. Прието е, че ищецът следва в рамките на заявената обща претенция да уточни каква част претендира по всички посочени пера по предявения като частичен иск, а именно каква частична сума претендира от цялата в размер на 12640лв. за увреждането на имота, каква част претендира от стойността на всяка отнета вещ и каква част претендира от сумата от 2123.85лв., представляваща стойността на отнетите 141.59 куб. м. глинеста почва в рамките на заявения общ размер от 10000лв. На ищеца са дадени указания да конкретизира как е формирана претенцията в размер на 12640лв., като конкретизира в какво се изразяват вредите, както и да уточни как е формирана общата претенция по чл. 45 ЗЗД за имуществени вреди в размер на 10000лв., заявена като частична от 17062.07лв. като посочи каква е частта, която претендира по всички заявени пера.

С уточняваща молба вх.№303116 от 30.11.2021г. С. Н. Н. е посочил, че сумата от 12640лв. представлява разликата между пазарната оценка на имота, определена към онзи момент на стойност 23350лв. и изчислена вреда върху имота от действията на ответника от вещото лице по прокурорската преписка в размер на 10890лв., тъй като имотът не може да се използва по предназначение. Посочил е, че пазарната стойност на имота е намаляла вследствие уврежданията и имотът предвид тези увреждания няма да може да бъде използван по предназначение години наред. Направените уточнения, касаещи унищожените и отнети движими вещи е идентично със съдържащите се в уточняващата молба от 09.02.2021г. и молбата от 30.06.2021г.

С определение №260175 от 17.02.2022г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото в частта по предявения по реда на чл. 45 ЗЗД иск като е приел, че дадените от него указания не са изпълнени. Подчертал е при това важността на уточнението на претенциите по пера в рамките на общия заявен размер от 10000лв. и на уточнението каква част от всяка претенция се претендира като частична, доколкото за неуточнените претенции съдът следва да прекрати производството в рамките на общия заявен като частичен размер, а при произнасянето по същество следва да се има предвид, че общо претендираната сума включва самостоятелни пера, които са много различни по естеството си и размерът на вредите по всяко едно от тях подлежи на самостоятелно доказване.

Определението е потвърдено от въззивния съд при съобразяване извършването на посочените по-горе съдопроизводствени действия (давани от първоинстанционния съд указания и постъпили уточнителни молби, които са подробно възпроизведени) и при тези данни е приел, че исковата молба досежно иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, въпреки многократно даваните от страна на първоинстанционния съд указания е останала нередовна по смисъла на чл. 124, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК.

Взето е предвид, че липсва уточняване как е формирана претенцията в размер на 12640лв. за противозаконно увреждане на имота, което да конкретизира в какво се изразяват вредите, като е посочено, че препращането към заключенията на СОЕ и СТЕ, назначени в досъдебното производство, не би могло да се счита за изпълнение на дадените указания. Изложени са съображения, че посочването на обстоятелството, че неоснователното въздействие на ответника е създало пречки за използване на имота по предназначение, както и че в досъдебното производство е изчислена пазарната стойност на имота от 23530лв. и вреда, нанесена върху имота в размер на 10890лв., не внасят яснота относно начина на формиране на исковата претенция, както и за вида и характера на претендираните вреди, доколкото липсва конкретизация на твърденията относно фактите и обстоятелствата, върху които тази искова претенция се основава.

Взето е предвид, че искът е предявен за сума в размер на 10000лв. като частичен от 17062.07лв., но не е посочено с каква част от всяко перо (12640лв. за увреждането на имота; 1431.72лв. за унищожени дървета; 2990.35лв. за унищожени движими вещи) е сезиран съдът по предявения частичен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, респ. каква част претендира от всяка една от отнетите вещи от общия посочен размер за всяка една от тях.

Както ВКС приема в своята практика (решение №105 от 09.09.2021г. по гр. д.№2256/2020г., IV г. о. на ВКС) когато с петитума ищецът претендира парична сума като обезщетение, в обстоятелствената част на исковата молба той следва да изложи твърдения относно самите вреди, които е претърпял, и как те са му причинени от страна на ответника. Имуществените вреди (каквато е постановката на въпроса) следва да са ясно описани – в какво точно се изразява твърдяното от ищеца намаляване на имуществото му (унищожаване на вещ или намаляване на нейната стойност, понасяне на разноски или извършване на други плащания, възникване на задължения и др.) или/и твърдяната неосъществена възможност за увеличаване на имуществото му (нереализирана сигурна печалба, други доходи или граждански плодове и пр.). Когато ищецът претендира обезщетения за различни вреди, в обстоятелствената част на исковата молба всяка отделна вреда трябва да бъде точно индивидуализирана – в какво се състои, както и ясно да бъде разграничена от останалите твърдяни вреди. За различните посочени от него имуществени вреди ищецът не може да претендира едно общо обезщетение, а в петитума на исковата молба следва да заяви отделно по размер обезщетение, което търси за всяка една вреда, тъй като в тези случаи е налице обективно съединяване на искове (чл. 210 ГПК). Приема се, че когато иск се предявява като частичен ищецът е длъжен да уточни по пера всички претенции само ако претендира присъждане стойността само на част от тях (определение №708 от 18.10.2012г. по ч. гр. д.№659/2012г. на IV г. о. на ВКС).

В практиката си също така ВКС приема, че при първоначално заявена обща цена на всички искове, но изложени твърдения за множество отделни претенции и претендирани с исковата молба частични вземания по различните претенции ищецът е длъжен да уточни по коя претенция каква част претендира в рамките на посочената обща цена. В този смисъл определение №741 от 06.08.2012г. по ч. гр. д.№448/2012г. на II т. о. на ВКС. В хипотеза, при която не е налице един частичен иск за заплащане на част от една общо претендирана сума, а няколко обективно кумулативно съединени частични иска, при които всяка от претенциите се основава на различни факти, ищецът следва да уточни по размер каква част от всяка една претенция претендира като частична. В този смисъл решение №251 от 04.04.2017г. по т. д.№1023/2015г. на II т. о. на ВКС.

С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, приемайки, че нередовностите на исковата молба не са отстранени, тъй като не е посочено с каква част от всяко перо е сезиран съдът по предявения частичен иск.

В съответствие с практиката на ВКС, вкл. с указанията, дадени от ОСГТК в ТР №6/2017 от 15.01.2019г. по тълк. д.№6/2017г., въззивният съд е обсъдил и съобразил всички извършени от съда и от жалбоподателя съдопроизводствени действия, свързани с даване на указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба и съдържанието на подадените от жалбоподателя уточнителни молби. Както вече беше отбелязано, въззивният съд подробно е възпроизвел съдържанието на разпорежданията, с които на жалбоподателя са били дадени съответните указания и то многократно, след което е изложил и собствените си съображения за правилността на дадените указания, както и за тяхното значение за последващите съдопроизводствени действия, които съдът следва да извърши при разрешаването на правния спор.

Тезата на жалбоподателя, че мотивите на обжалваното определение са противоречиви, както и за противоречивост на даваните от първоинстанционния съд указания, поддържана при поставянето на третия въпрос в изложението, не може да бъде споделена – категорични и съответстващи на посочената по-горе практика на ВКС са указанията, дадени от първоинстанционния съд с разпореждане №279623 от 02.11.2021г., както и анализът на тези указания, извършен от въззивния съд и изложените в тази насока съображения в обжалваното определение. Обстоятелството дали първоинстанционният съд е посочил при изготвянето на доклада по делото, че искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди има своето основание и в разпоредбата на чл. 51 ЗЗД, както и дали е дал указания и съответно събрал дължимата държавна такса по предявения иск е ирелевантно при извършването на преценката дали исковата молба отговаря на установените в процесуалния закон изисквания за редовност.

Ирелевантен е и поставеният от касатора четвърти въпрос, доколкото необходимостта в хода на производството да бъде изслушано заключение на вещо лице за доказване размера на претендираното обезщетение не може да обоснове извод, че при предявяването на иска ищецът не е длъжен да посочи обезщетение за какви вреди и в какъв размер претендира – изискването за посочване на размера на претенцията, както и цената на иска при неговото предявяване е изрично предвидено в процесуалния закон и тези разпоредби (чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 5 ГПК) са императивни.

По така изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки да допускане на въззивното определение до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1706 от 04.05.2022г. по ч. гр. д. № 864/2022 г. на Окръжен съд – Варна, II състав.

ОСЪЖДА С. Н. Н., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 8 да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Х. Д. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 9 сумата от 300лв. (триста лева), представляваща направените по делото разноски.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: