Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. В. Г., представляван от адв А.М. от САК срещу решение №260168 от 13.01.2022г г по в. гр. дело №14908/2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 130232 от 03.06.2019 г. постановено по гр. д. № 55622/2016 г. по описа на Софийски районен съд. Отхвърлен е иск на касатора да бъде обявен за окончателен на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД предварителен договор, сключен на 10.11.2015 г. между Б. В. Г. като кувач и неговата майка Д. Д. Г.,починала на 29.05.2016г преди завеждане на исковата молба, поради което искът е насочен срещу останалите наследници по закон - А. Б. К. и В. Б. К., Предмет на договора е поето задължение за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, придобит чрез наследяване по закон от В. Г., починал на 05.11.2090г и оставил за свои наследници страните по предварителния договор, заедно с привлечените ответници по иска, заместили при наследяването починалата сестра на ищеца Т. Г.. Предмет на договора са 2/6 ид. части от вила на етаж и половина и половината от гараж под нея, съставляваща северозападната част на вилата близнак, построена във вилно място от 829 кв. метра, в землището на [населено място], местност „Лозето” заедно с 445,60/829 идеални части от общите части на сградата – за сумата от 10 000 лева, както и 4/12 идеални части от мястото съставляващо парцел I, имот пл. № 84, в кв. 7 по плана на [населено място], вилна зона, заедно с 445,60/829 идеални части от общите части на сградата и от дворното място – за сумата от 2000 лева.

Съгласно чл. 2 от договора, цена от общо 12 000 лева била заплатена от продавача на купувача, в момента на сключване на предварителния договор. Владение при сключването му не е предадено и съгласно чл. 5 от договора ще се предаде на купувача в деня на подписването на окончателен нотариален акт.В чл. 16 от договора е посочено, че ако настъпи смърт за някоя от страните по договора или същата бъде поставена под запрещение, задълженията се поемат от правоприемниците.Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора страните се задължават да сключат окончателен договор не по-късно от 30 дни след завършване на гр. д. № 31956/2012 г. по описа на СРС 79 състав, като промяна на договорения срок може да става само по взаимно писмено споразумение на страните по договора, каквото в исковата молба не се тврди да има. Ответниците са оспорили автентичността на подписа на наследодателката – продавач и докато първоинстанционният съд е приел оспорването за успешно проведено и е изключил документа от доказателствата, въззивният съд е допуснал тройна графологическа еспрертиза, въз основа на чието заключение е ревизирал извод за неавтентичност. Прието е за установено, че договорът е подписан от продавача, сключен е в установената форма, съдържа съществените елементи на окончателния договор, също така е установено, че обещателката е била собственик на процесните идеални части, които до размера на 1 /2 ид част обаче, са наследени от ищеца и за една част от предмета на иска същият съвместява качеството кредитор и длъжник. Изтъкнатото обстоятелство, преценено от въззивния съд заедно с липсата на една от предпоставките за успешно провеждане на иска, а именно да е настъпила изискуемост на потестативното право да се иска сключване на окончателен договор, е довело до потвърждаване на първоинстанционното решение. Въззивният съд се е позовал на чл. 4(1) от договора, в която клауза срокът от 30 дни е уговорен с начален момент приключването на посоченото дело с предмет делба. Констатирал е, че гр. д. № 31956/2012 г. по описа на СРС е висящо към момента на завеждане на исковата молба, производството по него е спряно пред въззивна инстанция - по искане на настоящия ищец, като по този начин възможността за уважаване на настоящия иск е осуетена. Не е настъпил падеж на задължението.

Въззивният съд е изтъкнал в мотивите си събраните по делото доказателства за здравословното състояние на Д. Г. към момента на подписване на договора, която е страдала от съдова деменция, мозъчна атеросклероза (атрофия) с когнитивен дефицит, като според заключението по приетата съдебно - медицинска психиатрична експертиза, нейната памет и интелект са били увредени до степен, че не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.Не са обсъдени възраженията на ответниците за недействителност на договора, предвид така установените обстоятелства.

Касаторът обжалва решението като незаконосъобразно и необосновано, Поддържа, че всички материално-правни предпоставки за уважаване на иска са налице.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочват чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 3 ГПК два въпроса, формулирани в следния ред: 1. При обявяване на предварителен договор за окончателен следва ли да са налице законовите изискавания, а именно продавъчът да е собственик и да е заплатена уговорената цена на идеалните части. 2.След настъпването на смъртта на продавача на нейно място са конституирани наследниците следва ли (те) да имат правен интерес от обявяването на предварителния договор за окончателен. Тезата на защитата е, че след като съдът е проверил и установил собствеността, следвало е да уважи иска, тъй като в закона няма друго условие, като предпоставка за нотариално прехвърляне, Решението по цитираното гражданско дело не е преюдициално, от него не зависи продажбата на процесните ид. части.Ответниците нямат интерес от обявяването на предварителния договор за окончателен, което ще намали идеалните им части, Като приложение е представено решение № 537/2010г по гр. д № 349/2009г на ВКС,както и две решения на първоинстанционни съдилища, които не са коментирани от защитата във връзка с поставените върроси

Постъпил е отговор от ответницата А. Б. К.,чрез адв Т. С. от САК, Изтъква се неотносимостта на поставените въпроси към оспорваните мотиви на съдебния акт и към съдебния спор, Претендират се разноски

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил правните изводи в решението. Поставените въпроси не отговарят на изтъкнатото общо селективно условие. В случая не установеното от съда при проверката по чл. 363 ГПК, а ненастъпилата още изискуемост съгласно изрично уговореното между страните по отношение на условието и срока, е решаващото съображение на въззивния съд да отхвърли иска. При иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът следи на общо осонование и за изтъкнатата в решението предпоставка, тъй като съгласно закона и установената практика на ВКС,съдебното решение при уважаване на иска ще замести липсващото съгласие на страната за сключване на окончателен договор, но само доколкото липсва дължимо и изискуемо изпълнение на уговореното в предварителния договор. По исков ред се претендира заместващо изпълнение на задължението на ответниците да прехвърлят имота в собственост.Затова съдът следи за уговореното между страните, относно изпълнението на договора.Проверката на съда по чл. по чл. 363 ГПК е служебна, тя е извършена, но не е единственото условие за успешно провеждане на иска.

Нито е обсъждан, нито подлежи на изследване от съда като обуславящ за решаващите му изводи въпросът има ли интерес наследникът да изпълни задължението на наследодателя, поето за сключване на окончателен договор съгласно обещаното по чл. 19, ал. 1 ЗЗД.Задължения като соченото с иска не се прекратяват със смъртта на обещателя и се наследяват, при неизпълнение наследникът отговаря, но изпадането в забава е според условията на договора. Съдържанието на обжалваното въззивно решение не сочи отказано право на конститутивен иск в резултат на неправилно съобразяван „правен интерес” за ответниците, същият е отхвърлен като преждевременно заведен.Отделен въпрос е, че преди за се занимае с изискуемостта, въззивният съд е следвало е да обсъди възраженията засягащи действителността на договора, който въпрос така постановеното решение също не преклудира.

На ответницата по жалбата следва да се присъдят разноски, установени в размер на 800 лева като платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение №260168 от 13.01.2022г г по в. гр. дело №14908/2019г. на Софийски градски съд

Осъжда Б. В. Г. да заплати на А. Б. К. сумата 800 лева разноски за настоящата инстанция.

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.