ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 358

София, 01.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ

ч. гр. дело №2959/2018 г.

Производството е образувано по частна жалба вх. №7134 от 30.07.2018 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, със съдебен адрес – [населено място], срещу определение №303 от 16.07.2018 г. по гр. дело № 2638/2018 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната касационната жалба с вх. №5589 от 02.07.2018 г. срещу определение № 244 от 06.06.2018 г., постановено по в. ч. гр. дело № 295/2018 г. на Пловдивския апелативен съд.

Жалбоподателят излага доводи, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В обжалваното определение №303 от 16.07.2018 г. по гр. дело № 2638/2018 г. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, е приел, че съгласно чл. 38, ал. 4 ЗОПДНПИ отм. определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в седмодневен срок. Доколкото обаче не е предвидена изрична възможност за касационно обжалване на това определение, като тази по чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД отм., а в чл. 56 ЗОПДНПИ отм. е посочено, че за неуредените въпроси относно специалното обезпечително производство се прилагат разпоредбите на ГПК, следва да се приеме, че е приложима общата норма на чл. 396, ал. 2 ГПК. Според последната определенията по обезпечителните производства подлежат само на въззивно обжалване, с изключение на изчерпателно посочените хипотези на чл. 396, ал. 2 ГПК /когато въззивният съд...