№ 213 София, 01.10. 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:С. К.
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1735/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2002/14.03.2018 г. на П. Л. П. и Й. Ц. П., чрез адв. В. У., срещу решение № 6 от 11.01.2018 г. по гр. д. № 621/2017 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 258 от 31.07.2017 г. по гр. д. № 310/2016 г. на Ловешкия районен съд за признаване на установено спрямо касаторите, че [фирма] [населено място] е собственик на реална част от недвижим имот, обособена като санитарен възел, и същите са осъдени да предадат владението върху нея.
Като пороци на въззивното решение в жалбата се навеждат недопустимост и неправилност, и се искат съответните им последици. Решението било постановено по иск с неуточнен предмет, така недопустимо, а неправилно - поради погрешно прилагане на материалноправния институт на придобиване на собственост чрез участие в Ж., който способ се ползвал с приоритет пред останалите, съществени съдопроизводствени нарушения при обсъждане на доказателствата чрез игнориране на площта на притежавания от касаторите имот по нотариален акт и съпоставянето й с данните от назначената по делото експертиза, неправилна преценка, че имотът не е владян от касаторите, а оттам - и че не е придобит по давност.
Като основания за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК - вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт.
Ответникът по жалбата [фирма], чрез адв. Ц. К., оспорва наличието на основанията по допускане на касационното обжалване поради бланкетното им, така необосновано заявяване.
Касационната жалба е подадена в срок, от лица с активна процесуална легитимация и правен интерес от предприетото процесуално действие, срещу подлежащ на касация по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК като постановен по иск за собственост въззивен съдебен акт, така допустима.
Преди произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., взе предвид, че в заседание на 4 юни 2018 г. по к. д. № 10/2018 г. К. съд на РБ е допуснал за разглеждане по същество искането на състав на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК /Обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; посл. изм. и доп. ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г./ в частта: „...както и при очевидна неправилност.“.
При така изложените обстоятелства настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, според която съдът спира производството, когато К. съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. Производството по настоящото дело следва да се спре до произнасяне от Конституционния съд по искането за обявяване противоконституционност на приложимата към спорното правоотношение правна норма, на която касаторите се позовават, за да обосноват искането си за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр. д. № 1735/2018 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването на страните.
Делото да се докладва след приключване на к. д. № 10/2018 г. на Конституционния съд на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: