ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 474
гр.София, 28.09.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: В. М.
К. В.
като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 773 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 163 от 19.10.2017г. по гр. д. № 202/2017г. на Шуменски окръжен съд. С него е потвърдено решението на Новопазарски районен съд по гр. д. № 745/2015г. в частта по иска по чл. 30 ЗН, предявен от С. Н. В. и Т. Н. А. против Е. А. М., с която е извършено възстановяване на запазените части на ищците от наследството на Н. В. К., накърнени с извършено от него дарение, чрез намаляване на дарението със сумата 9100 лв. за всяка от ищците и е осъдена ответницата Е. А. М. да заплати на всяка от ищците посочената сума от 9100 лв. С въззивното решение е обезсилен горепосочения първоинстанционен акт в частта по иска по чл. 37 ЗН, предявен против Е. А. М. и И. А. Д., поради недопустимост на иска и е постановено прекратяване на производството по този иск.
Касационната жалба е подадена от ищците С. Н. В. и Т. Н. А. чрез пълномощника им адв. Д. и е насочена срещу двете части на съдебния акт. Твърди се, че при извършеното възстановяване на запазената част чрез присъждане на паричната й равностойност е нарушен материалния закон, тъй като възстановяването следва да се извърши в дробна част, равна на запазената част, поради това, че атакуваното дарение изчерпва наследството. Според касаторите съдът необосновано е намерил за неприложима разпоредбата на чл. 36 ЗН, мотивирайки се с извършеното от надарения разпореждане в полза на трето лице. На следващо място се изразява несъгласие с тезата на съда, довела до прекратяване на производството по иска по чл. 37 ЗН, а именно, че този иск може да се предяви при наличие на влязло в сила решение по чл. 30 ЗН. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по правните въпроси: 1/ когато запазената част е накърнена с дарение, изчерпващо наследството, как следва да се извърши възстановяването - в дробна част или в пари и има ли значение за начина на възстановяване обстоятелството, че надареният се е разпоредил с имота в полза на трето лице; 2/ следва ли съдът да извърши преценка на предпоставките на чл. 37 ЗН, при наличието на които може да се пристъпи към отмяна на отчуждаванията на дарените имоти и едва ако те са налице, да извърши възстановяването по съответния начин; ако отчуждаването е извършено преди да е изтекла една година от откриване на наследството следва ли съдът да постанови връщане на имотите, предмет на дарението, в наследството; 3/ влязлото в сила решение за допълване на запазената част явява ли се процесуална предпоставки за предявяване на иска по чл. 37 ЗН.
Ответницата Е. А. М. в писмения си отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да не бъде допускано касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по обективно съединени искове по чл. 30 ЗН и по чл. 37 ЗН. Ищците са дъщери и наследници по закон на Н. В. К., починал на 30.09.2014г., а ответницата Е. М. е негова преживяла съпруга. Приживе наследодателят е дарил единствения си недвижим имот - дворно място с къща в [населено място] на съпругата си. С тази сделка се твърди, че е накърнена запазената част на ищците. Преди изтичане на една година от откриване на наследството ответницата е продала имота на И. Д., конституиран допълнително като ответник по иска по чл. 37 ЗН.
По делото са събрани доказателства за оценката на имота към момента на откриване на наследството - 37 128 лв. и към момента на разглеждане на делото - 36 400лв.
При тези данни съдът е приел, че извършеното дарение на единствения притежаван имот представлява разпореждане с цялото имущество и възстановяването на запазената част би следвало да се извърши в идеална част, равна на установената от закона запазена част. Същевременно е изтъкнал, че настоящият случай има особености, които налагат отклонение от това общо правило, а именно, че е извършено отчуждаване на имота от облагодетелстваното с дарението лице. Поради това съдът е счел, че намаляването следва да се извърши с парична сума, според стойността на имота към датата на извършване на намаляването. С оглед установената цена на имота към момента на водене на делото 36 400 и размера на запазената част - 1/4 за всяка от ищците, то съдът е присъдил в тяхна полза паричния еквивалент на запазената част 9 100 лв.
Досежно иска по чл. 37 ЗН въззивният съд е развил съображения, че предявяването му преди да е влязло в сила решението по иска по чл. 30 ЗН, е преждевременно и недопустимо. Фактическият състав на чл. 37 ЗН предпоставя на първо място, че е постановено намаляване на завещанието или дарението; на второ място, че наследникът, в чиято полза е постановено намалението, не може да допълни запазената си част от имуществото на заветника или надарения и на трето място, че приобретателят не е допълнил запазената част в пари. Следователно, влязлото в сила решение по иска за възстановяване на запазената част е процесуална предпоставка за водене на иска за отмяна на отчуждаванията. Затова съдът е обезсилил първоинстанционното решение в тази част и е прекратил производството по този иск.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Повдигнатите правни въпроси имат значение за изхода на спора, но те не са разрешени в отклонение от практиката на Върховния касационен съд.
Последователна е съдебната практика, че когато запазената част е накърнена с дарение и то изчерпва цялото притежавано от наследодателя имущество, хипотезата е приравнена на универсално разпореждане и възстановяването се извършва в дробна част, равна на запазената част на наследника. Тази практика, включително посочената от касатора, има предвид посочената хипотеза в нейния чист вид. При други фактически обстоятелства, разрешението би могло да е друго. В настоящия случай не се спори, че дареният имот представлява цялото имущество на наследодателя, но същевременно е установено, че надарената се е разпоредила с имота, така че към момента на намалението той е извън патримониума й. Именно поради това намаляването, съответно възстановяването, не може да се извърши чрез идеална част от имота, съответна на запазената част, а следва да бъде постановено възмездяване на наследника с паричния еквивалент на запазената част, определен към момента на разрешаване на спора. Така че, извършеното отчуждаване на дарения имот следва да бъде съобразено при преценка начина на възстановяване и точно така е постъпил решаващият съд. В този смисъл са: Решение № 150 от 25.11.2016г. по гр. д. № 1818/2016г. на ІІ г. о, Решение № 404 от 03.01.2012г. по гр. д. № 995/2010г. на І г. о. Що се отнася до възможността да бъде постановено връщане на имота в наследството, това е въпрос на основателност на иска по чл. 37 ЗН, който съдът е намерил за недопустим към настоящия момент. В соченото от касаторите решение № 176 от 04.07.2013г. по гр. д. № 1805/2013г. на І г. о. са дадени подробни разяснения кога имотът може да се върне в наследството и да бъде предмет на делба, но те нямат отношение към решаващия за изхода на спора въпрос относно начина на възстановяване на запазената част, а са част от предмета на бъдещия иск по чл. 37 ЗН.
По процесуалния въпрос, касаещ допустимостта на иска по чл. 37 ЗН, ако не е постановено влязло в сила решение за извършване на намалението, въззивният съд също е действал в съответствие със закона и практиката. След като в хипотезиса на правната норма е включено изискване вече да е постановено намаление, както и следващи намалението обстоятелства - наследникът да не може да допълни запазената си част от имуществото на надарения и приобретателят да не допълни запазената част в пари, то е очевидно, че за да се предяви иска за отмяна на отчуждаването по чл. 37 ЗН е необходимо да има влязло в сила решение за възстановяване на запазената част. За да приеме обратното първоинстанционният съд се е позовал на съдебна практика / решение № 130 от 21.12.2015г. по гр. д. № 1371/2015г. на ІІг. о./ На същата практика се позовават и касаторите. Посоченото решение е неотносимо за настоящия случай, доколкото дава разрешение на твърде специфична хипотеза, при която облагодетелстваното със завещание лице се е разпоредило със завещаните имоти в полза на трети лица и към момента на предявяване на искането за възстановяване на запазена част е починало, а негов единствен наследник е претендиращият възстановяване на запазена част.
От практиката по решение №176 от 04.07.2013г по гр. д. № 1805/2013г. на І г. о., Решение № 800 от 01.12.2009г. по гр. д. № 3234/2008г. на І г. о. и Решение № 655 от 29.06.2009г. по гр. д. № 1475/2008г. на І г. о. следва възприетият от решаващия съд извод, че за да възникне потестативното право на предявяване на иск за отмяна на отчуждаванията /по чл. 37 ЗН/ е необходимо вече да е постановено намаляване на завещанието или дарението в полза на наследника със запазена част, т. е. да е налице влязло в сила решение по иск по чл. 30 ЗН.
Предвид изложеното не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 163 от 19.10.2017г. по гр. д. № 202/2017г. на Шуменски окръжен съд по касационната жалба на С. Н. В. и Т. Н. А..
ОСЪЖДА С. Н. В. и Т. Н. А., двете от [населено място], [община], обл. В., да заплатят на Е. А. М. от [населено място], [община], обл. Шумен сумата 500 /петстотин/лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: