ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 419

София, 21.09.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч. гр. д. № 2952 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частната жалба на И. Ч. П., с адрес в [населено място], представляван от адв. В. Г., против определение № 11481 от 21 май 2018 г., постановено по гр. д. № 6312/18 г. по описа на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба на П. срещу определение № 306 от 30 март 2018 г. на съдия по вписванията към районния съд в [населено място], с което е отказано заличаване на искова молба, вписана в службата по вписванията в [населено място] с вх. № 31587/19.01.1999 г., том 001, акт № 10/1999 г., чрез отбелязването на удостоверение на районния съд в [населено място] с изх. № 9000524/27.02.2018 г. по молба на П. с вх. № 19143/30.03.2018 г. на службата по вписванията в [населено място], от което е видно, че за периода 01.01.1998 г. – 31.12.2008 г. не са установени данни за образувано гражданско производство по посочената искова молба с ищец П. П. Г. и ответник – Г. Б. П..

В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Оспорва се становището на въззивния съд, според което заличаването на вписана искова молба е допустимо само в хипотезите на чл. 13 от Правилника за вписванията (ПВ) при наличие...