ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 737

гр. София, 20.09.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева

2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2176 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по касационна жалба на А. Д. против решение № 37/15.03.2018 г., постановено по в. гр. д.№ 21/2018 г. от състав на Окръжен съд – Търговище.

Ответникът В. Л. И. оспорва жалбата с писмен отговор, а останалите ответници по нея не са представили отговори.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е приел за неоснователни субективно съединените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД, като е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.

Съдът е приел, че договорът за заем е реален договор, и се счита за сключен от момента, в който заемодателят предаде, а заемодателят получи заетата сума, т. е. за да породи договора за заем своите правни последици, сумата следва да бъде предадена на заемателя. Прието е, че в тежест на ищеца е да докаже съществуването на договора за заем, тъй като той търси изпълнение по него. Посочено е, че в исковата молба ищецът твърди, че в договора, обективиран в приложения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, се съдържа израза „предоставя на заемателите сумата”, от което ищецът твърди, че следва извод, че това действие се извършва при подписване на договора и представлява доказателство за реално предаване на сумата по договора. Съдът е приел, че договорът за заем е реален, поради което...