Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. П. А. срещу определение № 1338 от 17.12.2018 г. по възз. (частно) гр. д. № 392 /2018 г. на Смолянския окръжен съд, г. о., с което е потвърдено определение на Чепеларския районен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 130, ал. 1 ГПК поради недопустимост на предявения иск.

Насрещната страна „Соломон груп“ АД, София, в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на частната жалба.

Настоящият състав намира следното:

Въззивният съд е приел, както и първоинстанционният, че производството по предявения иск с правно основание чл. 440 ГПК е недопустимо поради липса на правен интерес. Въззивният съд е изложил следните мотиви:

Ищецът е уточнил, че предявява отрицателен установителен иск – да бъде признато по отношение на страните по изпълнителното дело, че недвижимият имот, срещу който е насочено принудителното изпълнение, не принадлежи на длъжника по делото.

Ищецът е уточнил, че не предявява иск да бъде признат за собственик на процесния имот (че не предявява положителен установителен иск).

По изпълнителното дело е постановено постановление за възлагане на процесния недвижим имот на 03.07.2015 г., което е влязло в сила на 02.06.2016 г.

Това обуславя извод за липсата на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск с равно основание чл. 440, ал. 1 ГПК. Целта на този иск е да бъде установено, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. След като процесният имот, който е предмет на принудителното изпълнение по изпълнителното дело, в резултата на проведена публична продан с постановление за възлагане е възложен на взискателя и това постановление е влязло в законна сила, за ищецът не е налице правен интерес да установява, че този имот не принадлежи на длъжника.

Въззивният съд се е позовал на приетото с т. 4 от ТР 3 /10.07.2017 по т. д. № 3 /2015 г. на ОСГТК на ВКС, че за допустимостта на иска се изисква принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило. Приел е, че (в мотивите на тълкувателното решение) не се говори за приключване на принудителното производство като цяло, а на конкретно принудително изпълнение върху конкретна вещ. В случая постановлението за възлагане е влязло в законна сила, поради което принудителното изпълнение върху този имот е приключило.

В изложението си за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател извежда правни въпроси и сочи решения и определения на ВКС, постановени преди постановяването на ТР 3 /10.07.2017 по т. д. № 3 /2015 г. на ОСГТК на ВКС и самото тълкувателно решение, както и решение от 2010 г. по ч. гр. д. на ОС Бургас (което не обосновава нито едно от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК), без да обосновава противоречие по отделен правен въпрос с разрешение в конкретно решение или определение.

Въпросите са следните::

Следва ли да се приеме, че изпълнителното производство е приключило, ако е влязло в сила постановлението за възлагане на недвижим имот? Липсва ли правен интерес трето лице да заведе иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК, ако с (е) влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот по все още висящо изпълнително производство, по което е издадено това постановление? Следва ли кредиторът да запази правата си върху недвижимия имот, който му е възложен в принудителното изпълнително производство, ако същият не е въведен във владение на недвижимия имот, а същевременно същият се владее от третото лице на годно правно основание? При заведен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК следва ли съдът да се произнесе преюдициално и по въпроса за законосъобразността на извършените действия на процесуална принуда?

Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд единственият обуславящ правен въпрос е за наличието или липсата на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК, след влизането в сила на постановление за възлагане на имота, върху който се провежда изпълнение (след приключване на принудителното изпълнение върху имота), и този въпрос е разрешен в съответствие с приетото в тълкувателното решение по т. д. № 3 /2015 г. на ОСГТК на ВКС, на което въззивният съд се е позовал.

Съответствието на разрешението в обжалваното определение с разрешението в тълкувателно решение, с което практиката е уеднаквена, изключва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, поради което не следва да се обсъждат отделните посочени решения и определения и да се търси съответствие или противоречие с разрешенията в тях (каквото не се и обосновава).

Останалите въпроси са хипотетични, не са разглеждани и не е следвало да бъдат разглеждани от въззивния съд при извод за липса на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, от който следва извод за недопустимост на иска и на производството.

Поради изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и не представя списък и доказателства за разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното настоящият състав на съда

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1338 от 17.12.2018 г. по възз. гр. д. № 392 /2018 г. на Смолянския окръжен съд,

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.