Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Подадена е молба от адв. С. С., САК, с искане за допълване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта му за разноските. В молбата се сочи, че независимо от своевременно направеното искане за заплащане на разноски по делото, съдът е пропуснал да се произнесе по искането за определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

Ответната страна по искането Прокуратура на Р. Б, не е представила становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.

Установява се по делото, че в отговора на касационната жалба ответникът И. А. И., с адрес в [населено място], отправя искане за присъждане на разноски за касационното производство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие от 11.07.2018 г. между И. и адв. С. за изготвяне на отговор на касационна жалба и насрещна касационна жалба. К. съд в настоящия си състав с определение № 210 от 13 март 2019 г. не допусна касационното обжалване на решение № 3282 от 23 май 2018 г., постановено по в. гр. д. № 15788/2017 г. по описа на Софийски градски съд, съответно не се произнесе по насрещната касационна жалба по силата на чл. 287, ал. 4 ГПК. Произнасяне по искането за присъждане на разноски не е сторено.

Искането е основателно.

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК на 21.03.2019 г. и е процесуално допустима. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите на оказани безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, както е в случая, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако насрещната страна е осъдена за разноски. Съобразявайки правилата на чл. 9, ал. 3 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът приема, че на адв. С. следва да се присъди възнаграждение от 500 лева за касационното производство.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 210 от 13 март 2019 г., постановено по гр. д. № 3795/2018 г. по описа на ІV г. о., ВКС, като:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б да заплати на адв. С. С., служебен адрес в [населено място], [улица], ет. 8, ап. 54, сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за касационното производство на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) за оказани безплатно адвокатска помощ и съдействие на И. А. И., с адрес в [населено място].

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: