Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Д. И. и Т. М. М. срещу решение от 22.02.2018 г. по в. гр. д.№3266/2017 г. на СГС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение от 23.12.2016 г. по гр. д.№73561/2015 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените от И. Д. И. и Т. М. М. срещу „Ю. България” АД искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД: за сумата от 24 669.53 лв., едностранно определена от ответника, надплатена сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот №H./2007 г., поради валутната разлика на швейцарския франк и лева за периода 19.10.07 г. - 27.11.15 г. и за сумата от 400 лв., недължимо платена поради валутна разлика от превалутирането на сумата по кредита към момента на усвояването му.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради необоснованост, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради нарушение на материалния закон. Посочва се, че въззивният съд не е изложил мотиви по твърдяната неравноправност на клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 3, ал. 1 и ал. 3, чл. 8, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 от процесния договор, като решението е неясно и постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Навеждат се доводи, че клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора не са уговорени индивидуално, същите са неясни и неразбираеми, банката не е предоставила и предварителна информация на кредитополучателите за промяна на курса на швейцарския франк и за наличието на риск от повишаване на размера на погасителните вноски, а приетото от въззивния съд в обратната насока не е съобразено с доказателствения материал и практиката на С.. Поддържа се, че процесният кредит е изтеглен и усвоен в лева и като такъв е следвало да се връща в лева, като изводите на въззивният съд, че кредитополучателите следва да понесат целия риск от покачване на валутата, която изобщо не са усвоили, е неправилен.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, спрямо които се поддържа селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а относно въпроси от №2 до №10 вкл. и това по чл. 280, т. 2 от ГПК: 1. Следва ли търговецът или доставчикът да докаже пълно и главно, че оспорени от потребителите клаузи са индивидуално уговорени. 2. Неравноправна ли е по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от З. клауза от потребителски договор, с която се прехвърля изцяло валутния риск от промяна на стойността на швейцарския франк спрямо лева при положение, че липсва реално предоставен от банката и усвоен от кредитополучателя кредит в швейцарски франкове. 3. Неравноправна ли е по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от З. клауза от потребителски договор, с която се прехвърля валутния риск от промяна на стойността на швейцарския франк спрямо лева върху потребител и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключване на договора и когато при проверка на неравноправния й характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност тя създава в ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора. 4. Може ли да се приеме, че клауза от потребителски договор, обвързан с чуждестранна валута, е изразена на ясен и разбираем език, в случай че преди/при сключване на договора, на кредитополучателите не е предоставена достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие, включително не е предоставена информация относно влиянието на вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държава членка, в която се намира местожителството на кредитополучателите и относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута. 5. Неравноправна ли е клауза от потребителски договор по смисъла на З., която въвежда в задължение на потребителя да погасява кредита в швейцарски франкове и дава право на банката да преизчислява вноските по кредита в лева по произволно определен от нея курс „купува”, без да е посочена конкретна сума в тази валута. 6. Може ли да се приеме, че механизмът на усвояване на кредита, описан в процесния договор, отговаря на изискването за добросъвестност и прозрачност и на изискването на чл. 147 от З. и следва ли този механизъм да се обсъди от съда при постановяване на крайния акт. 7. Попада ли в изключенията на чл. 144, ал. 3 от З. клауза, която създава задължение на потребителя изключително да носи риска от валутната разлика по кредит, при положение, че курсовите разлики на усвояване на кредита и погасяването му не са част от основния предмет на договора и не представляват възнаграждение за финансова услуга. 8. Неравноправна ли е клауза по смисъла на З., която въвежда различна валута на насрещните задължения на търговеца и потребителя по договора за кредит. 9. Допустимо ли е чрез клауза в потребителски договор, потребителят да се отказва от права и да заявява готовност да понесе всички вреди, включително и пропуснати ползи от повишаване на валута, която не е усвоил и това кореспондира ли с духа и съдържанието на З. и Директива 93/13/Е. на Съвета. 10. Длъжен ли е националният съд служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори и при постановяване на крайния си акт да обсъди неравноправността им, дори и да не е сезиран с изричен иск за прогласяването им. Поддържа се и че решението в обжалваната част е очевидно неправилно.

Ответникът по касация – „Ю. България” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба в частта, с която се иска отмяна на въззивното решение, потвърждаващо решение от 23.12.2016 г. по гр. д.№73561/2015 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените от И. Д. И. и Т. М. М. срещу „Ю. България” АД искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за сумата от 400 лв., недължимо платена поради валутна разлика от превалутирането на сумата по кредита към момента на усвояването му, е недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК, поради което в тази част, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата й част, касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд, според които по силата на чл. 6, ал. 2 от процесния договор, кредитополучателите са се съгласили да поемат задължение да погасяват усвоения кредит във валутата, в която същият е разрешен и усвоен-швейцарски франкове. Така уговорената клауза не е неравноправна, тъй като с нея не се създава неравновесие между правата и задълженията на банката и кредитополучателите, с нея са отчетени интересите и на двете страни, доколкото разликата в курса купува и/или продава на швейцарския франк към лева може да носи ползи както на банката, така и на кредитополучателите, като това зависи от обективен факт, какъвто е курсът на валутата. Не е неравноправна по смисъла на чл. 143 от З. и клаузата на чл. 23, ал. 1 от договора, с която кредитополучателите са се съгласили да поемат всички рискове и вреди от промените и повишаването на курса на швейцарския франк, тъй като е допустимо страните да уговарят кредитът да бъде отпуснат в друга валута, различна от уговорената, като размерът й се определя като равностойност на уговорената по курс към датата на падежа, още повече, че кредитополучателят е имал интерес да получи сумата в лева с оглед използването му за закупуване на имотна цена в лева. Препращайки към мотивите на СРС, въззивният съд, е посочил, че първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по нищожността на всички относими към предмета на спора клаузи. Счел е, че в договора волята на страните е ясно изразена, на разбираем език и е в интерес на двете страни, поради възможността за продължителния период на действие на договора за промяна на курса, като разликата може да носи полза както на банката, така и на кредитополучателите - курсът се влияе от икономически фактори, които са обективни, а не от субективната преценка на банката, а съгласно решение на Съда на ЕС от 20.09.17 г. по дело С-186/16 изискването на чл. 4, 2 от Директива 93/13 Е., че договорната клауза трябва да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Изложил е съображения, че това означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от потребителя от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите задължения, като необходимата за това проверка следва да се извърши от националния съд. Изразил е становище, че в случая ищците са декларирали, че са били информирани от банката, че промяната на курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев може да има за последица, включително и в случаите на чл. 6, ал. 2, повишаването на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно са приели да носят за своя сметка риска от такива промени и повишаване, и че е съгласен да поема всички вреди /вкл. пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове /чл. 23, ал. 1/. В този смисъл е достигнал до извод, че след като банката е предоставила предварителна информация на кредитополучателите за промяната в курса и за наличието на риск от повишаването на размера на погасителните вноски и същите са приели да носят такъв риск, не може да се приеме, че клаузата е неравноправна, а и ищците са разполагали с възможността да закупят швейцарски франкове и от други банки или финансови институции.

С оглед изложените от въззивния съд мотиви, обуславящи правната воля на съда са въпросите, свързани с приложението на чл. 144, ал. 3 от З., валутния риск и възлагането на вредите от валутните промени и свеждащи се до уточнения от настоящия състав, съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: Неравноправна ли е клауза от кредитен договор, с която всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията на чл. 144, ал. 3 З.. По отношение на посочения въпрос касационно обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК /която в случая изключва наличие на селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и разглеждане на основанието по чл. 280, ал. 2 от ГПК/ предвид проверка съответствието на възприетото от въззивния съд, с разрешението, дадено в служебно известното на настоящия състав решение №295 от 19.02.2019 г. по т. д.№3539/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, според което неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 З..

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 22.02.2018 г. по в. гр. д.№3266/2017 г. на СГС в частта му, с която е потвърдено решение от 23.12.2016 г. по гр. д.№73561/2015 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените от И. Д. И. и Т. М. М. срещу „Ю. България” АД искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за сумата от 24 669.53 лв., едностранно определена от ответника, надплатена сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот №H./2007 г., поради валутната разлика на швейцарския франк и лева за периода 19.10.07 г. - 27.11.15 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. Д. И. и Т. М. М. срещу решение от 22.02.2018 г. по в. гр. д.№3266/2017 г. на СГС в частта му, с която е потвърдено решение от 23.12.2016 г. по гр. д.№73561/2015 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените от И. Д. И. и Т. М. М. срещу „Ю. България” АД искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за сумата от 400 лв., недължимо платена поради валутна разлика от превалутиране на сумата по кредита към момента на усвояването му.

Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 493.39 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

В останалата част определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.