ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 190

Гр.С., 20.02.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през двехиляди и петнадесета година, в състав

П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Р. г. д. N.7043 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Народно читалище ”Славянска беседа 1880” срещу решение №.471/14.03.2014г. по г. д.№.4556/13г. на Софийски апелативен съд, 8с, в частта му, с която, след частична отмяна на решение от 28.08.2013г. на Софийски градски съд, І-1с., по г. д.№.46/12, предявения от [фирма] срещу Народно читалище ”Славянска беседа 1880” иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без основание на недвижим имот е уважен за периода 4.01.07г.- 22.11.11г. общо за 29530лв., ведно със законната лихва считано от 3.01.12г. до окончателното изплащане и съответни разноски.

Ответната страна [фирма] не взема становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е предявен един главен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД – а не два отделни за времето 4.01.07г.-19.05.11г. и 20.05.11г.-22.11.11г. - както погрешно е посочил първоинстанционния съд, както и че неправилно искът за първия период е бил квалифициран по чл. 73 ал. 1 ЗС. Мотивирал се е, че и по отношение на първия период се претендира...