ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като разгледа докладваното от съдия И. ч. гр. д. №773/15 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е молба от С. А. чрез пълномощника адв. С., за спиране на изпълнението по изп. дело №1307/11 г. на ЧСИ М. М., с район на действие ОС Р.. Изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист за парично вземане, издаден на осн. чл. 417 и 418 ГПК, а Русенски ОС като въззивна инстанция по гр. д. №1011/12 г. е отхвърлил предявеният по реда на чл. 422 ГПК срещу молителката установителен иск за вземането по заповедта.

ВКС на РБ намира, че не е компетентен да се произнесе по молбата – искането за спиране не е заявено по реда на чл. 282 ГПК, защото молителката не е жалбоподател и няма интерес да обжалва въззивното решение, с което е отхвърлен предявеният срещу нея установителен иск за парично вземане.

В съдебната практика се приема, че длъжникът може да поиска спиране на незабавното изпълнение на заповедта по чл. 417 ГПК и след срока по чл. 420, ал. 2 ГПК пред съда в исковото производство, което е продължение на заповедното, при условията на чл. 432, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 245, ал. 1 и 2 ГПК; заповедта за незабавно изпълнение се приравнява по правни последици на предварително изпълняемо съдебно решение/ в този см. напр. опр. по ч. гр. д. №1475/14 г. на АС – София/. По така заявеното искане е компетентен да се произнесе съдът, отменил първоинстанционното решение и отхвърлил иска за вземането по предварително изпълнявания акт /опр. по ч. гр. д. №48/09 г. и по ч. гр. д. №477/10 г. на ВКС, четвърто г. о./ или в случая Русенски окръжен съд

Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр....