Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 410, пор. № 138

ПО ВЪПРОСА СЪБИРА ЛИ СЕ ДЪРЖАВНА ТАКСА ОТ ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ, КОГАТО ИСКЪТ МУ, ПРЕДЯВЕН В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС, Е ОТХВЪРЛЕН

Чл. 3 от Закона за държавните такси

т. 12 от Ведомствена тарифа № 1 на Министерството на правосъдието

Председателят на Върховния съд на НРБ е направил предложение на основание чл. 239 НПК, с което иска ОСНК на ВС на НРБ да издаде тълкувателно решение по въпроса: следва ли да се събира държавна такса по гражданския иск в наказателния процес от гражданския ищец.

Върховният съд на НРБ, за да се произнесе, взе пред вид:

Касае се до приложението на т. 12 от Ведомствената тарифа № 1 на Министерството на правосъдието, утвърдена с 60-то постановление на Министерския съвет от 09.02.1953 г. по Закона за държавните такси - ДВ, бр. 17/1953 г. във връзка с чл. 3 от Закона за държавните такси.

Съгласно т. 12 от посочената ведомствена тарифа при обжалване пред по-горен съд таксите по точки 1-11 се събират в половин размер върху обжалваната част.

Отделното тълкуване на тази разпоредба би могло да обоснове разбирането, че и гражданският ищец по наказателно дело при обжалване на гражданския иск пред втората инстанция е длъжен да внесе държавна такса в половин размер върху обжалваната част. Тъй като обаче т. 12 от тарифата има пред вид таксите по предходните точки 1-11 на същата тарифа, необходимо е разпоредбата на т. 12 да не се тълкува изолирано, а въз връзка със съдържанието и смисъла на предходните точки от тарифата и конкретно във връзка с т. 10 от същата. Съгласно т. 10 от Тарифата за гражданските искове по наказателни дела се заплаща 3 % държавна такса върху уважения размер, а не върху размера на предявения граждански иск. Очевидна е идеята на тарифата да улесни гражданския ищец, който винаги е пострадалото от престъпното деяние лице, при отстояване на претенцията му за обезщетение на претърпените от него вреди. С оглед на това в противоречие с тази идея на тарифата - т. 10, е разбирането, че при обжалване на гражданския иск пред втората инстанция гражданският ищец е длъжен да внесе държавна такса в половин размер върху обжалваната част. Точка 12 от тарифата има пред вид таксите по т. 10 от същата, поради което при решаване въпроса, дали гражданският ищец следва да внесе половин размер такса при обжалване на гражданския иск в наказателния процес, трябва да се изхожда от същите основни положения, залегнали в т. 10 от тарифата. От това следва, че гражданският ищец в наказателния процес при обжалване на гражданския иск не трябва да внася държавна такса върху обжалваната част, нито пък следва да се присъжда такава против гражданския ищец когато жалбата му бъде оставена без уважение от втората инстанция.

Затова и на основание чл. 239 НПК, чл. 248 и сл. НПК, във връзка с т. 10 и 12 от тарифата № 1 на Министерството на правосъдието по ЗДТ, ОСНК на ВС на Р. Б.

РЕШИ:

При обжалване присъдата в частта, с която е отхвърлен гражданският иск по наказателно дело, от гражданския ищец не следва да се събира държавна такса върху обжалваната част.