Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕТОП ТРЕЙДИНГ” А.С. / в несъстоятелност/, АД по словашкото право, вписано в Бизнес регистъра на Р. С, чрез адв.М.У., срещу решение № 645/19.03.2019г. по т. д. № 4648/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1385 от 10. 07. 2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-13 състав по т. д. № 5252/2016 г. за отхвърляне молбата на касатора с правно основание чл. 625, вр. с чл. 608 и чл. 742, ал. 1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност и/или свръхзадълженост на първия ответник по молбата „СМАРТ ИТОП ПАУЪР ЕС 1”ООД, както и молбата на касатора с правно основание с чл. 609 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „ВЕИ СТРОЙ”ЕАД и „ДЕТЕЛИНИ СОЛАР”ЕАД, за които молителят твърди да прикриват търговска дейност чрез неплатежоспособния длъжник - „СМАРТ ИТОП ПАУЪР ЕС 1”ООД.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение и за наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В писмените си отговори ответниците по касацията „ВЕИ СТРОЙ”ЕАД и „ДЕТЕЛИНИ СОЛАР”ЕАД оспорват основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК.

Не е постъпил писмен отговор от „СМАРТ ИТОП ПАУЪР ЕС 1”ООД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в предвидения срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

В обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът е основал твърденията си за наличие на качество си като кредитор на длъжника по търговска сделка, на договор за продажба между него като продавач и първия ответник – „СМАРТ ИТОП ПАУЪР ЕС1”ООД като купувач. Въз основа на приложените от касатора фактури и известия за доставка, подписани от името и за сметка на този първи ответник и неоспорени и по реда на чл. 301 от ТЗ, че стоките - предмет на договора за продажба, са му доставени и са приети от него, въззивният съд е посочил, че принципно възниква вземане на продавача по договора към купувача по същия. Констатирано е било, че качеството на молителя на кредитор на посочения длъжник по търговска сделка, е своевременно оспорено от другите двама ответници в производството по несъстоятелност с твърдения и ангажирани от тях писмени доказателства, че същото вземане за част от цената на стоките - предмет на договора за продажба, на което се основава молбата по чл. 625 от ТЗ, е цедирано на трето за делото лице. Тези доказателства не са своевременно (а и въобще) оспорени от молителя в рамките на първоинстанционното производство. Въззивната инстанция е констатирала, че представянето на същите доказателства и възраженията на ответниците за липсата в лицето на молителя на качеството кредитор на първия ответник „СМАРТ ИТОП ПАУЪР ЕС 1”ООД по търговска сделка, са били изрично възпроизведени в определението на първоинстанционния съд от 24.10. 2016 г., съдържащо проект за доклад. В същия първоинстанционният съд е указал на молителя и доказателствената тежест за установяване на твърденията му по делото, че е кредитор на длъжника по търговска сделка. Този проект за доклад впоследствие е обявен за окончателен такъв в проведеното по делото първо открито съдебно заседание на 14. 12. 2016 г, в което съдебно заседание пълномощник на молителя е присъствал и изрично е заявил, че няма бележки по доклада, не е заявявал по реда на чл. 183 от ГПК искане за представянето на оригиналните такива документи, нито е изявявал въобще в първоинстанционното производство каквито и да било съмнения относно съществуването им в правния мир. САС въз основа на приетото в т. 1 от ТРОСТК № 1 от 03. 12. 2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСТК на ВКС е счел, че е недопустимо събирането във въззивната инстанция на доказателства относно наличието или липсата на главната материалноправна предпоставка, легитимираща молителя в производството да иска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, а именно - качеството на молителя на кредитор на длъжника по търговска сделка, а такова събиране е допустимо (включително и служебно от съда), само относно действителното обективно имуществено състояние на длъжниковото предприятие, и то - включително и към момента на приключването на устните състезания във въззивната инстанция, каквото събиране и по настоящото дело от въззивния състав е осъществено. Прието е било, че представените от касатора едва във въззивното производство - с молбата му от 20. 11. 2017 г., писмени доказателства в уверение на качеството му на титуляр на вземането, на което молбата му се основава, са съществували много преди първото съдебно заседание по делото- 14.12.2016г., към който момент се преклудира правото му да ангажира такива в производството. Направен е бил краен извод, съответстващ на приетото и от първоинстанционния съд в обжалваното пред САС решение, за липса в лицето на молителя - жалбоподател, на качеството кредитор на първия ответник в производството по търговска сделка. Изложеното на свой ред е обосновало и заключение за неоснователност на молбата с правно основание чл. 625 вр. с чл. 608 и чл. 742, ал. 1 от ТЗ по отношение на първия ответник, съответно - на такава неоснователност и на обусловените по чл. 609 от ТЗ, искания на молителя в молбата му, спрямо другите двама ответници в производството.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационната жалба са поставени следните правни въпроси: 1/ Активната легитимация на лицето, подало молба по чл. 625 ТЗ и качеството на кредитор по парично задължение по търговска сделка - една от предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност по чл. 608, ал. 1 ТЗ - въпрос на материалноправна легитимация на молителя по чл. 625 ТЗ ли е, който следва да се реши по съществото на делото или е въпрос на процесуалноправна легитимация, за която съдът следи служебно и отсъствието на която прави молбата недопустима?; 2/ Следвало ли е въззивният съд да провери правилността на първоинстанционното решение по подадената въззивна жалба като изложи съображения налице ли е материалноправна легитимация на молителя по чл. 625 ТЗ, с оглед представените във въззивната инстанция писмени доказателства за извършеното оттегляне на цесия и ако приеме, че е налице за молителя материалноправна легитимация, да уважи искането за откриване на производство по несъстоятелност?

Въпросите не са обосновани с нито едно от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Така поставени правните въпроси не могат да доведат до извод за изпълнение на изискванията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Съобразно разясненията по ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС във фазата по чл. 288 ГПК на проверка подлежи както наличието на общо основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, така и изпълнението на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК, които задължително се сочат от касатора. В случая, въпреки дадените указания от администриращия касационната жалба въззивен съд, касаторът не е обосновал нито една от хипотезите на чл. 280, ал. 1 т. 1-т. 3 ГПК.

При служебна проверка по чл. 280, ал. 2 ГПК касационната инстанция не констатира нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Въпросът за наличието на качеството на кредитор за молителя, подал молба по чл. 625 ТЗ, е по съществото на спора, тъй като същата предпоставка е елемент от фактическия състав на диспозицията на цитираната правна норма. Поради което решаващият съд не е длъжен служебно да събира доказателства за установяване на горепосоченото качество на една от равнопоставените страни в процеса. В случая САС е разгледал обективираното едва във въззивната жалба оспорване от страна на молителя на възражението на ответниците, че той не се легитимира като титуляр на парично вземане по търговска сделка с длъжника и направеното в същата жалба оспорване на писмените доказателства, представени своевременно от ответниците пред първата инстанция. Като е приел, че не е налице нито една от хипотезите по чл. 266, ал. 1 и ал. 3 ГПК, въззивният съд се е произнесъл и по оплакването във въззивната жалба, и по доказателствата. Дали при прилагането на чл. 266 ГПК е допуснато процесуално нарушение е въпрос по същество на касационната жалба, а не на проверка по чл. 288 ГПК. В настоящата фаза касационната инстанция не може да разглежда по същество доводи, представляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Доколкото от обективираните изявления на касатора в исковата молба, становището след отговорите на ответниците и на представителя му в първото по делото съдебно заседание пред СГС, не е видно от формална страна да е навеждан довод за неоснователност на възраженията на ответниците относно качеството кредитор за молителя, то настоящата инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, нито “extra legem”, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Не е постановен и при грубо нарушение на правилата на формалната логика, за да се приеме, че същият е „явно необоснован“.

Поради което обжалваното решение на САС не следва да се допуска до касационно обжалване. В полза на подалите писмени отговори ответници по касацията следва да се присъдят сторените от тях разноски за настоящата инстанция в размер на по 1000лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 645/19.03.2019г. по т. д. № 4648/2017г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „ЕТОП ТРЕЙДИНГ” А.С. /в несъстоятелност/, АД по словашкото право, вписано в Бизнес регистъра на Р. С, да заплати на всяко едно от дружествата „ВЕИ СТРОЙ”ЕАД и „ДЕТЕЛИНИ СОЛАР”ЕАД сумата от по 1000лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.