Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Ш. срещу решение №2155 от 13.08.2018г. по гр. д. №3031/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, поправено с решение от 11.10.2019г. по същото дело, в частта, с която е отменено решение №1248 от 24.02.2017г., постановено по гр. д. №8530/2015г. от Софийски градски съд, в частта, с която „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено по предявените при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ отм. и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, да заплати на Г. Д. Ш. сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.05.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.05.2012г. и вместо това са отхвърлени предявените от Г. Д. Ш. против евентуалния ответник „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД главен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ отм. имащ за предмет обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.05.2012г., до размер на сумата от 60 000 лв. и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва, считано от 26.05.2012г. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се сочи, че решението на САС в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторката поддържа, че съдът неправилно е приел, че при вина на двама водачи за настъпването на ПТП, всеки от застрахователите отговаря за Ѕ част от дължимото обезщетение. Счита, че при извод за наличие на вида на водача, застрахован при евентуалния ответник „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, въззивният съд е следвало да остави в сила, а не да отмени решението и да отхвърли изцяло иска срещу евентуалния ответник.

Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по включения в предмета на спора и имащ значение за изхода на делото правен въпрос: 1. При осъществяване на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по сключена с един от тях застраховка „Гражданска отговорност“ как отговаря спрямо пострадалото лице – съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент или за пълния размер на вредите, до размера на застрахователната сума? Касаторът поддържа наличие на допълнителното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, като се позовава на противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №121 от 18.09.2014г. по т. д.№2859/2013г. на ВКС, ТК и решение №192 от 02.11.2017г. по т. д. №416/2017г. на ВКС, ТК.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по чл. 52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП, възлиза на 80 000 лв. Изложил е съображения, че двамата водачи при условията на независимо съпричиняване са допринесли в равна степен за настъпването на ПТП и на вредоносния резултат. Приел е, че отговорността на всеки от двамата ответници – застрахователи на водачите, е до размера на приноса на застрахования, тоест за Ѕ от 80 000 лева. С оглед предявяването на исковете при условията на евентуалност, съдът е счел, че само предпочитаният ответник следва да бъде осъден за това, което дължи - 40 000 лева.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставеният от касационната жалбоподателка правен въпрос е от значение за спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд, който е приел, че тъй като и двамата водачи при условията на независимо съпричиняване са допринесли в равна степен за настъпването на ПТП и на вредоносния резултат, то застрахователят посочен като предпочитан ответник следва да бъде осъден да заплати половината от дължимото обезщетение за претърпените от ищцата вреди, а именно 40 000 лева. При този извод съдът е посочил, че поради частичното уважаването на иска срещу предпочитания ответник, не може да бъде уважен искът срещу евентуалния ответник „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Поради това е изпълнено изискването по чл. 280, ал. 1 от ГПК спрямо общото основание за достъп до касация. По поставения въпрос е налице и съдебна практика, обективирана в цитираните от касатора решение №121 от 18.09.2014г. по т. д.№2859/2013г. на ВКС, ТК и решение №192 от 02.11.2017г. по т. д. №416/2017г. на ВКС, ТК, в които се приема, че при съпричиняване по чл. 53 от ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент. Поради това искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено за проверка на изводите на въззивния съд за съответствие с практиката на ВКС.

Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса: При осъществяване на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по сключена с един от тях застраховка „Гражданска отговорност“ как отговаря спрямо пострадалото лице – съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент или за пълния размер на вредите, до размера на застрахователната сума?

Жалбоподателката е освободена от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съдОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2155 от 13.08.2018г. по гр. д. №3031/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, поправено с решение от 11.10.2019г. по същото дело, в частта, с която е отменено решение №1248 от 24.02.2017г., постановено по гр. д. №8530/2015г. от Софийски градски съд, в частта, с която „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено по предявените при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ отм. и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, да заплати на Г. Д. Ш. сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.05.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.05.2012г. и вместо това са отхвърлени предявените от Г. Д. Ш. против евентуалния ответник „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД главен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ отм. имащ за предмет обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.05.2012г., до размер на сумата от 60 000 лв. и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на законната лихва, считано от 26.05.2012г.

ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.