ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 07.01.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М
ЧЛЕНОВЕ: В. М
Е. Д
като изслуша докладваното от съдия В. М гр. д.№ 2387 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 322 от 23.01.2019 г. по гр. д.№ 828/2018г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2758 от 20.08.2018г. по гр. д.№ 619/2017г. на Гоцеделчевски районен съд за отхвърляне на иска за делба, предявен от К. А. Ч., К. Б. П. и И. Б. Ч. против И. Г. И. относно УПИ *, имот пл. № * от кв.* по плана на [населено място], [община], с площ * кв. м., заедно със стопанска постройка на площ * кв. м. в югозападната част на имота.
Касационната жалба е подадена от ищците от К. А. Ч., К. Б. П. и И. Б. Ч. чрез пълномощника адв.К.. Те намират решението за неправилно. Молят да се допусне касационно обжалване на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Считат, че изводът на съда за недопустимост на делбата поради това, че теренът се явява обща част спрямо изградените сгради, които са индивидуална собственост, е направен в противоречие с практиката на ВКС. Също така в противоречие с практиката съдът не е изследвал дали е възможно реалното разделяне на съсобствения УПИ, което в случая е нужно да стори в първата фаза на делбата. Формулират следните въпроси: 1/ от значение ли е за преценката за поделяемост на поземления имот, наличието на съгласие на съделителите за подялба; 2/ допустима ли е делбата на съсобствен УПИ, ако не всички собственици притежават отделни сгради в него или отделни обекти в сгради и налице ли е хипотезата на чл. 184, ал. 3 ЗУТ; 3/ следва ли въззивният съд да вземе предвид извършени разпореждания с имота, които са довели до промяна в собствеността върху предмета на иска за делба; 4/ допустима ли е делбата на дворно място, в което са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи на отделни съделители, ако е възможно разделяне на имота и обособяване на самостоятелни УПИ, които да обслужват съществуващите сгради; в този случай поделяемостта в първата фаза ли се изследва; 5/ кога е допустима делбата на дворно място при т. нар. „хоризонтална етажна собственост”; кога УПИ представлява обща част съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС.
Ответникът И. Г. И. в писмения си отговор, подаден чрез адв. Ш., моли да не бъде допускано касационно обжалване на решението. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Искът за делба на УПИ *-* в кв. * по плана на [населено място], с площ * кв. м., е заведен с твърдение, че тримата ищци притежават общо 1/2 ид. ч., а ответникът притежава другата 1/2 ид. ч. Наред с това, ищците са собственици на паянтова жилищна сграда в северозападната част на имота, а ответникът е собственик на паянтова жилищна сграда изградена в североизточната част на имота; в двора съществува и стопанска постройка с площ * кв. м., която е съсобствена на страните. Събраните писмени доказателства установяват тази съсобственост.
Пред въззивния съд са представени доказателства за извършени от ищците в хода на делото разпореждания с имота, както следва: с две сделки, сключени на от 27.08.2018г., И. Ч. и К. Ч. са дарили на К. П. притежаваните от тях 5/12 ид. ч. от УПИ и от стопанската постройка, а К. П. и К. Ч. са дарили на И. Ч. своите 5/6 ид. ч. от жилищната сграда в северозападната част на терена, като К. Ч. си е запазила правото на ползване върху една стая.
Въззивният съд е приел, че относно допустимостта на делбата следва да намери приложение установеното в ППВС № 2/1982г., б. „г” и „д”, според което когато съсобственият парцел е застроен с повече от една жилищна сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици, то делбата на терена е недопустима. В този случай, какъвто според съда е и настоящия, поземленият имот има характер на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и не подлежи на делба. Наред с това, съдът е изтъкнал, че промяната на съсобствеността посредством извършените по време на процеса сделки, не обуславя различен извод. Дори и след разпорежданията са налице сгради, които не са съсобствени, а принадлежат на отделни съсобственици, като е без значение, че собственикът на едната сграда не притежава дял от терена и че някои от съсобствениците на терена не притежават сграда.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:
Определящо значение за изхода на спора има разрешаването на втория въпрос, поставен в изложението: допустима ли е делбата на урегулиран поземлен имот, в който съществуват жилищни сгради /респ. самостоятелни обекти в сграда/, изключени от съсобствеността, ако не всички съсобственици на терена притежават такива самостоятелни обекти.
В практиката на Върховния касационен съд по Решение № 40 от 18.05.2018г. по гр. д. № 2201/2017г. на ІІ г. о., Решение №476/12 от 07.03.2013г. по гр. д. № 52/2012г. на І г. о., Решение № 87 от 07.07.2011г. по гр. д. № 825/2010г. на ІІ г. о., Решение №137 от 29.11.2018г. по гр. д. № 4874/2017г. на ІІ г. о. се дава тълкуване, че застроен терен /урегулиран поземлен имот/ е обща част, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, а е предназначен да обслужва построени в него сгради, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелна сграда. Ако някой от съсобствениците в поземления имот не притежава самостоятелен обект в етажна собственост или отделна сграда, то дворното място не е обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, съотв. не е предназначено да обслужва сградите, и делбата му е допустима.
Доколкото изводите на Благоевградски окръжен съд не съответстват на тази практика, то следва да се допусне касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 322 от 23.01.2019 г. по гр. д.№ 828/2018г. на Благоевградски окръжен съд по касационната жалба на К. А. Ч., К. Б. П. и И. Б. Ч..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50 /петдесет/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
При постъпване на доказателства за внасяне на сумата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: