О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.1146

гр. София,27.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№2702 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. В. З. срещу решение №404 от 28.04.2022 г. по в. гр. д.№2212/2021 г. на ОС Бургас. С обжалваното решение е потвърдено решение №260092 от 12.10.2021 г. по гр. д.21/2021 г. РС Айтос, с което на основание чл.500, ал.1 от КЗ С. В. З. е осъден да заплати на ЗАД „Б. В. И. Груп“ сумата от 20 000 лв., част от претенция от 430 000 лв., ведно със законната лихва от 12.01.2021 г. до окончателното плащане, заплатено от застрахователя застрахователно обезщетение по щета №471017181907963 за претърпени неимуществени вреди от наследниците на Н. Ж. Н., резултат от смъртта на последния, настъпила при ПТП на 07.03.2018 г. в [населено място], осъществено от С. В. З. при употреба на алкохол.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: При заявени от страната доводи за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, може ли въззивният съд да игнорира тези твърдения с довод, че страната не е поискала по реда на ГПК да бъдат събрани и по гражданското дело относими доказателства, при положение, че надлежно е изискано и прието воденото наказателно дело, в което се намират точно твърдените от страната факти и обстоятелства, които водят до извод, че така направеното искане не е неоснователно, съответно да бъдат обсъдени намиращите се в наказателното дело заключение на вещото лице и конкретно посочени свидетели в подкрепа на изложените във въззивната жалба доводи. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.

Ответникът по касация ЗАД „Б. В. И. Груп“ заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че съгласно чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Приел е, че в случая обстоятелството, че при виновното причиняване на процесното ПТП и на смъртта на Н. Ж. Н., С. В. З. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,75 промила – над допустимата по закон норма от 0,5 промила, е установено с влязла в сила присъда, която съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл и доколкото евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат не е елемент от диспозитива на присъдата е изложил съображения, че наличието на съпричиняване от страна на пострадалия не може да се извлече по реда на чл.300 ГПК от приетото от наказателния съд в мотивите на присъдата, а това обстоятелство следва да се докаже от ответника, въвел своевременно /с отговора на исковата молба/ съответното възражение, в какъвто смисъл първоинстанционният съд с доклада си по делото изрично му е указал, че носи доказателствената тежест. Изразил е становище, че независимо от разпределената му доказателствена тежест за доказване на възражението за съпричиняване на вредите, ответникът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, като поради принципа на непосредственост в гражданския процес, въззивният съд не е обсъдил и изграждал изводите си на база събрани в наказателното производство гласни доказателства и заключения по съдебни експертизи. Предвид изложеното е достигнал до извод, че възражението за съпричиняване е неоснователно, а искът за основателен и доказан в предявения размер.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

На първо място следва да се посочи, че при постановяване на решението си, въззивният съд е обсъдил направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, респективно не е „игнорирал“ възражението, а е намерил същото за недоказано.

От друга страна съобразно константната практика на ВКС /наличието на която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/, фактът на съпричиняване подлежи на самостоятелно доказване в гражданското производство и за него гражданският съд не може да формира изводите си въз основа събраните в наказателното производство доказателства, нито въз основа интерпретацията им от наказателния съд в мотивите на присъдата относно деянието, в причинна връзка, с която се претендира обезщетение за вреди. Предмет на изследване в наказателното производство е поведението на делинквента, но не и поведението на пострадалия, освен ако съпричиняването не е елемент на престъплението. В гражданското производство, с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване, независимо дали по отношение на същите вече са били събрани доказателства в хода на наказателното производство. В практиката на ВКС не съществува противоречиво разрешение и относно приложение принципа за непосредственост и устност спрямо свидетелските показания като доказателствено средство и необходимостта събирането им да се осъществи непосредствено от решаващия съд, независимо от събирането им в друго, вкл. съдебно производство. Изключена е и процесуалната възможност заключение, дадено пред друг съд /извън хипотезата на чл.25 от ГПК/ или орган на досъдебно наказателно производство, или прокуратура, да се цени в общия исков процес като експертно заключение, без вещото лице да е определено от съда, без да е спазена процедурата по изслушването на вещото лице и без заключението да е прието от решаващия делото граждански съд. Процедурата, уредена в процесуалния закон, гарантира освен непосредственото възприемане от страните на депозираното заключение, така и правото на защита на страните и дадената им в тази насока възможност, както да задават въпроси на вещото лице, така и да оспорят заключението по предвидения ред.

В процесната хипотеза произнасянето на въззивния съд е изцяло в съответствие с цитираната практика, като е необходимо да се отбележи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби.

С оглед изложеното, по поставения в изложението въпрос касационно обжалване на решението не може да бъде допуснато и тъй като в случая не е налице нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 1920 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №404 от 28.04.2022 г. по в. гр. д.№2212/2021 г. на ОС Бургас.

ОСЪЖДА С. В. З. ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗАД „Б. В. И. Груп“ ЕИК[ЕИК] сумата от 1920 лв., разноски пред ВКС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.