ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 143

С., 20.02.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д.№1026 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С решение от 28.02.10г. по гр. д.№324/10г. на Монтанския окръжен съд, след частична отмяна на решението от 13.01.09г. по гр. д.№1039/06г. на Монтанския районен съд, са определени квотите, при които се допуска делба на земеделските земи, предмет на делото: 2/12 ид. части за Р. П. Х.; 2/12 изд. части за Й. Ц. П.; 3/12 ид. части за Ц. Н. Ц. и 3/12 ид. части за С. Н. П..

Въззивният съд е приел, че универсалното завещание от 16.10.1967г., оставено от Ц. С. М., поч. на 24.05.1968г., следва да бъде зачетено по отношение на земеделските земи, възстановени през периода 1999г. – 2001г., които са предмет на делбата. Съдът се е позовал на обстоятелството, че към момента на възникване на правния спор по делото разпоредбата на чл. 90а от ЗН е прогласена за противоконституционна с решение №4 на КС на РБ от 27.02.1996г. Позовал се е и на тълкуването, дадено в т. 3 на ТР №1/19.05.04г. на ОСГК на ВКС. Затова е приел, че освен своята наследствена квота по закон, ответниците Ц. Н. Ц. и С. Н. П., като наследници на Н. Ц. М. /

син на Ц. М.

/, в полза на когото е направено въпросното завещание, получават и завещаната идеална част от имотите.

Прието е също, че съдът не следва да разпределя частта на другия син...