ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426

София, 03.05.2016г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6313 по описа за 2015г. и приема следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ж. като процесуален представител на В. Х. Х. от [населено място] и на Т. К. Х. от с. гр. срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд /БАС/ от 17.ІХ.2015г. по в. гр. д. № 185/2015г.

Ответникът по касационните жалби Н. а. за п. в отговора си по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК чрез процесуалния си представител К.Т. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.

Касационните жалби са допустими – подадени са в преклузивния срок и от страни, имащи право и интерес от обжалването.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:

С решението си от 17.ІХ.2015г. БАС е потвърдил решението на Бургаския окръжен съд от 23.ІІ.2015г. по гр. д № 1235/2014г., с което е признат за недействителен по отношение на държавата договор за дарение, предмет на нот. акт № ***/03.VІІІ.201*г., с който В. Х. дарил на майка си Т. К. недвижим имот, подробно индивидуализиран, находящ се в [населено място].

Въззивният съд е приел, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, че са налице предвидените в чл. 216 ал. 1 т. 1 ДОПК предпоставки за основателност на предявения иск – заповед за възлагане на данъчна ревизия на ответника Х. за данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ и по чл. 42, 43 и 48 ЗДДФЛ за периода 01.І.2004г. – 31.ХІІ.2008г. му е връчена на...