Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. С. Членове: Х. Б. С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от председателя С. С. по административно дело № 3025/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Хасково, представляван от председателя Т. З., чрез пълномощника адв. З. З. против Решение № 120/25.02.2022 г., постановено по адм. дeло № 1162/2021 година по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменен чл. 29 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване на движението на територията на община Хасково, приета с Решение № 155/23.07.2004 г. на Общински съвет - Хасково.

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на обжалваното решение, поради липса на правен интерес за Ф. Г. за оспорване на подзаконовия нормативен акт в частта му по чл. 29, както и алтернативно за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. По изложените в касационната жалба и в писмено становище аргументи се иска обезсилване, алтернативно отмяна на оспореното съдебно решение.

Ответникът - Ф. Г. [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, [улица], [адрес], чрез пълномощника адв. И. Й., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, допустимост и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски в размер на 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, относно недопустимостта на оспореното решение.

С Решение № 120/25.02.2022 г., постановено по адм. д. № 1162/2021 година по описа на Административен съд - Хасково, в производство по реда на чл. 185 и сл. от АПК по жалба на Ф. Г. е отменен чл. 29 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване на движението на територията на община Хасково, приета с Решение № 155/23.07.2004 г. на Общински съвет - Хасково.

Първоинстанционният съд е приел, че подадената жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, която има правен интерес от оспорването. Съдът е взел предвид обстоятелството, че Ф. Г. е създадена за осъществяване на дейност като организация за хора с увреждания по смисъла на 1, т. 12 от ДР на Закона за хората с увреждания и целта й е да предоставя правна помощ на и за хора с увреждания, и да поема застъпническа роля от тяхно име в защита на правата им. Съдът е обсъдил нормата на 1, т. 12 от ДР на Закона за хората с увреждания, Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по тълк. д. № 4/2009 г. на ОСК на ВАС и разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК. Първоинстанционният съд е приел, че предметът на дейност и целите на Ф. Г. обуславят правния интерес от оспорване на чл. 29 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на О. Х. поради което според съда жалбата като допустима следва да бъде разгледана по същество. За да отмени оспорената пред него разпоредба на чл. 29 от посочената Наредба (приета с Решение № 155/23.07.2004 г. на Общински съвет Хасково, изменяна и допълвана с Решение № 231/20.07.2012 г, Решение № 745/30.01.2015 г. и Решение № 252/16.09.2016 г.) първостепенният съд е приел, че наредбата е издадена от компетентен орган, но при приемането ѝ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда в случая липсват данни за публикуването на проекта на Наредбата или за оповестяването му по друг начин, съгласно изискването на чл. 2а от Закона за нормативните актове, както и данни за спазването на едномесечния срок, в който всички заинтересовани организации и лица имат субективното право да правят предложения и да представят възражения. Решаващият съд е приел, че не е спазено императивното изискване на чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (отм.), относно изразяване на становище от Агенцията за хората с увреждания, действащо към момента на приемане на измененията и допълненията на оспорения текст и уредено и в последващата правна уредба в чл. 10, ал. 3, т. 9 от Закона за хората с увреждания. Според съда неспазването на това изискване води до опорочаване на процедурата по изменение и допълване на съответния текст и накърняване на правата на неговите адресати. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, с оглед възможността становището на заинтересованото ведомство да доведе до различно съдържание на оспорения текст от нормативния акт. Решението е недопустимо.

Касационната инстанция намира, че Ф. Г. няма правен интерес от оспорване на чл. 29 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване на движението на територията на община Хасково. Правният интерес от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът извършва преценка във всеки конкретен случай.

С определение от 05.12.2022 г. по настоящото адм. дело № 3025/2022 г. по описа на ВАС е спряно производството по делото до приключване на тълкувателно дело № 4/2022 г. по описа на ВАС, а с определение от 10.10.2023 г. производството по делото е възобновено.

С. Т. решение № 2 от 25.07.2023 г. по тълк. д. № 4/2022 г. на ВАС, юридическите лица с нестопанска цел, регистрирали се в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като организации на и за хора с увреждания по смисъла на 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания, в правно-организационна форма на фондация за осъществяване на дейност в частна полза, нямат правен интерес от оспорване на подзаконови нормативни актове, засягащи хората с увреждания, които не членуват в същите организации и с които организациите нямат сключен договор за социалната услуга застъпничество.

В мотивите към тълкувателното решение е посочено, че фондациите, регистрирани в частна полза (каквато е Ф. Г. , не отговарят на императивно установените критерии от законодателя в Закона за хората с увреждания (ЗХУ) и Закона за социалните услуги (ЗСУ), необходими за защита на правата на хората с увреждания. Същите не са национално представителни организации по смисъла на чл. 92 ЗХУ, нямат правно-организационна форма на юридически лица с нестопанска цел в обществена полза и нямат членски състав. Поради това фондациите, регистрирани в частна полза, не могат да участват в държавната политика и същите не разполагат с правен интерес да обжалват подзаконови нормативни актове, касаещи хора с увреждания. Интересът за обжалване за фондацията в частна полза не би могъл да се извлече и от съдържанието на Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС. Фондацията, регистрирана в частна полза, няма членска маса, респективно няма общи права, свободи или законни интереси на членуващите лица, които да бъдат засегнати от подзаконов нормативен акт и да обуславят наличието на правен интерес за воденето на производството по обжалване на подзаконови нормативни актове, касаещи хората с увреждания. Поради това същите нямат пряк, личен и непосредствен правен интерес от обжалване на подзаконови нормативни актове, касаещи хората с увреждания, в хипотезата на чл. 186, ал. 1 от АПК.

Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт. Върховният административен съд вече се е произнасял, че тълкувателната дейност на ВАС не е нормотворческа дейност, а тълкувателните решения не са източник на правото. Целта на тълкувателната дейност е да уеднакви противоречивата съдебна практика за еднакво решаване на сходни правни спорове. С това решение не се създава нова правна норма, нито се изменя съществуваща такава, а само се тълкува съдържанието на действаща правна норма. Разтълкуваната правна норма е имала същото съдържание и преди приемане на тълкувателното решение, но е била тълкувана и прилагана неправилно от част от съдебните състави, което от своя страна е довело до постановяването на тълкувателното решение. Разтълкуваните правни норми се прилагат по висящите дела със съдържанието, което са имали при приемането си, тълкувани съгласно указанията, дадени в тълкувателното решение. В този смисъл са решение № 1746 от 08.02.2018 г. по адм. д. № 13772/2017 г., 5 чл. с-в на ВАС, решение № 7305 от 04.06.2018 г. по адм. д. № 1241/2018 г., 5 чл. с-в на ВАС, решение № 14616 от 30.10.2019 г. по адм. д. № 11359/2018 г., VІ отд. на ВАС, решение № 4074 от 13.04.2020 г. по адм. д. № 3272/2019 г., ІV отд. на ВАС.

С оглед изложените по-горе съображения, оспореното решение на Административен съд - Хасково като недопустимо следва да бъде изцяло обезсилено, жалбата на Ф. Г. да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 4 АПК.

При този изход на спора неоснователно е искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, а доколкото касаторът не е претендирал разноски, такива не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 120/25.02.2022 г., постановено по адм. дело № 1162/2021 година по описа на Административен съд - Хасково.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ф. Г. [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, [улица], [адрес], представлявана от управителя Г. Й., чрез пълномощника адв. И. Й., срещу чл. 29 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване на движението на територията на община Хасково, приета с Решение № 155/23.07.2004 г. на Общински съвет Хасково, и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА