Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. А. К. чрез процесуалния му представител адв.И. Т. срещу решение № 127 от 13.8.2015 г по в. гр. дело № 141/2015 г на Търговищки окръжен съд, Трети състав, с което е отменено решение № 238/6.4.2015 г по гр. дело № 1423/14 г на Търговищки районен съд, в частта с която /фирма/ е осъдена да заплати на К. А. К. сумата над 3006 лв до пълния предявен размер от 8 656, 80 лв, представляваща обезщетение по чл. 252 ал. 1 от ЗМВР и чл. 106 ал. 3 от Закона за държавния служител, както и в частта, с която искът по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД е уважен за разликата над сумата 121, 42 лв до сумата 349, 78 лв и в тези части исковете са отхвърлени като неоснователни.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Ответникът по касационната жалба /име/ не взема становище по същата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 287 ал. 1 от ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени следните факти: със заповед № ЗД-12-217 от 23.4.2004 г на /име/ ищецът е назначен за държавен служител на длъжност „главен инспектор в [община], считано от 1.5.2004 г.В периода 17.9.2003 г-15.5.2014 г ищецът без прекъсване е заемал по трудово, а след това и по служебно правоотношение различни длъжности в системата на гражданска защита.Служебното му правоотношение е прекратено поради навършване на пределна възраст за служба в МВР-60 години-чл. 245 ал. 1 т. 1 от ЗМВР отм.. Общият стаж на ищеца в различните формирования на /фирма/ е 10 години, 7 месеца и 27 дни.При прекратяване на служебното правоотношение е изплатено обезщетение в размер на 4 брутни работни заплати по 1442 лв или общо сумата 5 678 на основание чл. 252 ал. 1 от ЗМВР отм., Изложените по-горе факти, съдът е подвел под правната норма на чл. 252 и чл. 253 от ЗМВР от 2006 г отм., както и съответната разпоредба на Закона за държавния служител, приложима към момента на прекратяване на служебното правоотношение с МВР.Приел е, че при прекратяване правоотношението на тези и служители се дължи освен обезщетението по чл. 252 и чл. 253 от ЗМВР и разликата в съответния брой заплати до пълния размер на съответното обезщетение, което те биха получили по ЗДСл или КТ-в зависимост от правоотношението им за периода до преназначаването им в МВР, при наличието на съответните предпоставки за възникване на вземането и размера на съответното обезщетение съгласно съответната правна норма в цитираните общи закони.Служебното положение на ищеца с МВР е прекратено на 14.5.2014 г, към която дата той е придобил право на пенсия.Към тази дата е в сила нормата на чл. 106 ал. 3 от ЗДСл в редакцията й към 1.2.2012 г, съгласно която дължимото обезщетение е в размер на 50 на сто от месечната основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение.Това е й нормата, която съдът е съобразил при определяне размера на обезщетението.Прието е, че предявеният иск е основателен и доказан, за претендираните от ищеца още 6 години прослужено време по служебно правоотношение, което обезщетение с оглед нормата на чл. 106 ал. 3 от ЗДСл в ред. към 1.2.12 г е в размер на 50 % от основното месечно възнаграждение от 1002 лв за 6 месеца или именно сумата 3006 лв.

В изложението по чл. 284 ал. 3 от ГПК са поставени следните въпроси: 1/Приложима ли е фикцията на пар. 57 от ПЗР към З. /обн.ДВ бр. 44/12.6.12 г при определяне на обезщетението по чл. 252 от ЗМВР отм..

2/За приложимия закон при определяне на обезщетението за стажа, който държавния служител е придобил в различни министерства и ведомства на държавната администрация извън МВР-към момента на приключване на този стаж или към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с МВР.

По заявените касационни основания съдът намира следното:

По първия въпрос е налице задължителна съдебна практика, която е изцяло съобразена от въззивния съд и е цитирана от него в мотивите на постановеното решение.Така с решение № 211/12.12.2014 г по гр. дело № 7769/13 на ВКС, Трето ГО, решение № 56/29.4.15 г на ВКС по гр. дело №4325/14 г на ВКС, Четвърто ГО е прието, че нормата на чл. 57 от ПЗР на З. няма връзка с приложението на чл. 252 и чл. 253 от З. г отм.. Действително установената с тази нова материално правна норма фикция относно стажа на визираните в нея служители от МВР /по пар. 64 от ПЗР на З. бр. 93/2009 г/ се отнася само за заварените служебни правоотношения, които вече са били прекратени преди посочената дата -1.7.2012 г, но в същото време установената с нея фикция за идентичността на работодателя, няма връзка с предпоставките по чл. 253 от ЗМВР и чл. 252 от ЗМВР.Съгласно цитираните разпоредби на ЗМВР от 2006 г от значение за еднократното възнаградително обезщетение при прекратяване на служебните правоотношения на служители от МВР са единствено реално прослужените години на длъжностите, изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 253 от ЗМВР от 2006 г, съответно условието на чл. 253 ал. 2 от 2006 г е приравненият стаж да е прослужен на изчерпателно посочените длъжности-така решение № 211/12.12.14 г по гр. дело № 7769/13 г на ВКС, Трето ГО и решение № 56/29.4.15 г на ВКС по гр. дело № 4325/14 на ВКС, Четвърто ГО.

По втория въпрос.Нормата на чл. 106 ал. 3 от ЗДСл, изменена със ЗИД ЗДСл ДВ бр. 100/11 г в сила от 1.1.12 г, с която обезщетението е намалено на 50 % от размера на основното възнаграждение, вместо 100 % от брутното е ясна и не се нуждае от тълкуване.Обезщетението следва да се определи съобразно закона действал към момента на прекратяване на служебното правоотношение с МВР, а не към друг момент.Следователно не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.

С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Воден от изложеното касационен съд, съставът на ВКС, Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127 от 13.8.2015 г по в. гр. дело № 141/2015 г на Търговищки окръжен съд, Трети състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.