Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. С. против решение № 1137 / 29.06.2012 год. по т. д.№ 747 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 5 състав, с което е отменено постановеното на 10.01.2012 год. решение на Софийски градски съд, VІ, ТО – 16 състав по т. д.№ 2191 / 2011 год. и вместо това е отхвърлен предявения от касатора против С.С.Б. / С. / иск с правно основание чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ, за отмяна на решението на ОС на Съюза, проведено на 26-27 юни 2008 год., с което е отказано възстановяването на членството му в С., предходно прекратено с изключване, Касаторът твърди неправилност на въззивното решение на всички касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК, но по същество релевира противоречие в мотивите, според които според въззивния съд ищецът не обосновава процесуална легитимация по спора, което и ако би било вярно предпоставя недопустимост, а не неправилност на първоинстанционното решение, респ. обезсилването му, Оспорва правилността на извода на въззивния съд, че отказът на ОС на С. за възстановяване членството на ищеца не подлежи на задължително мотивиране и липсата на последното не обуславя неговата незаконосъобразност, За последната касаторът се основава именно на липсата на норма, изрично отричаща мотивирането и с оглед общия принцип за право на защита при накърняване нечия правна сфера, Останалата част от изложението на касационната жалба не касае релевирани конкретни пороци на въззивното решение,

Ответната страна - С. - оспорва касационната жалба, като не счита че касаторът обосновава основание за допускане на касационното обжалване и претендира възмездяване на разноски,

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формално сочи хипотези за допускане касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, цитирайки в раздел І на същото единствено решения - казуална съдебна практика, постановени по един и същ правен спор от инстанциите по разглеждането му, Твърди се, че атакуваното въззивно решение им противоречи, респ. противоречи на влязлото в сила с недопускането му до касационно обжалване въззивно решение № 506 / 25.05.2009 год. по гр. д.№ 519 / 2009 год. на САС, ГК, 1 състав, без касаторът да извежда конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на т. 1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС - включен в предмета на спора и обусловил решаващите мотиви на въззивния съд, Приложението на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК предпоставя обективиране на достатъчен идентитет между обстоятелствата по предмета на спора в противопоставените решения, но за установяване противоречие именно в произнасянето с предмет, идентичен на този по поставения правен въпрос, Неформулирането на такъв изключва възможността за изследване на идентитет в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, поради което и анализ на представеното, влязло в сила въззивно решение, в обосноваване на допълнителен селективен критерий в тази хипотеза, е невъзможен.

В раздел ІІІ от изложението, в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, касаторът е формулирал три въпроса, отговорът на които счита от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ Кой има право да претендира възстановяване на членство – изключеният член, органа / неясно кой, но вероятно постановилият изключването / или и двамата и решението на съответния орган подлежи ли на съдебен контрол по ЗЮЛНЦ? ; 2 / При незаконосъобразност на решението на органа на юридическото лице с нестопанска цел, ограничени ли са правата на всички граждани да го атакуват, ако то пряко или косвено засяга техни интереси? и 3 / Постановеното решение на колективен орган на юридическото лице с нестопанска цел, следва ли да бъде обосновано и ако не е какъв е порокът му? ,

За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли иска на И. С., предходно изключен през 2001 год. член на С., предявил молба за възстановяване, при твърдение за взето от ОС на С. от 26-27 юни 2008 год. решение за оставянето й без уважение - немотивирано, въззивният съд не е отрекъл правото му да претендира възстановяване, изрично уредено в Устава на организацията / но като предявимо пред управителния й орган, а неговото решение - като подлежащо на контрол пред ОС на С. / и в този смисъл първия от поставените въпроси, в първата си част, е напълно ирелевантен, Приел е, че ищецът не е материалноправно легитимиран да атакува взетото решение на ОС за невъзстановяването му, тъй като защитата по реда на чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ е предоставена за членове на юридическото лице с нестопанска цел, орган на същото или прокурора / чл. 25 ал. 6 ЗЮЛНЦ /. Следователно във втората си част, първият от поставените въпроси е релевантен, доколкото съдът е отрекъл правото на ищеца за атакува решението на ОС, като „ съответния „ по смисъла на въпроса орган, отказал възстановяването, По същество този му извод касае липса на процесуалноправна легитимация, обуславяща обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо и прекратяване на производството, Тъй като правилото за неутежняване положението на жалбоподателя / чл. 271 ал. 1 пр. 2 ГПК / не важи по отношение недопустимите решения, когато в съответната си част са предмет на обжалване / ТР № 1 / 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС - т. 14, за приложението на чл. 208 ал. 2 ГПК отм., идентичен на чл. 271 ал. 1 пр. 2 ГПК /, по съображения свързани с активната процесуалноправна легитимация на ищеца – касатор, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, поради вероятната му недопустимост, за която съдът следи служебно и без да е обосновано основание по чл. 280 ал. 1 ГПК,

Доколкото съдът е изложил съображения, че ОС на С. не е имало задължение да мотивира решението си и липсата на обосновка за оставяне молбата на ищеца за възстановяване на членство без уважение не води до незаконосъобразност на решението му, то настоящият състав намира, че това съставлява съпътстващ решаващ извод за неоснователност на иска, предопределил изхода на делото, предвид което и поставеният трети въпрос се явява релевантен, Аналогично и на частично релевантния първи въпрос и по този касаторът не е обосновал допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, Хипотезата предпоставя наличието на неясна, непълна или противоречива по съдържание правна норма, по тълкуването на която е създадена противоречива съдебна практика или непротиворечива такава, но подлежаща на преодоляване, като неправилна, или подлежаща на осъвременяване, макар еднопосочна съдебна практика, поради развитие на обществените отношения или промяна в законодателството, Тези предпоставки страната не е обосновала в съответствие с т. 4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, Цитираното решение № 506 / 25.05.2009 год. по гр. д.№ 519 / 2009 год. на САС, ГК, 1 състав е недостатъчно да обоснове същите, а и постановилият го съд е взел становище в хипотеза, неприложима към настоящия случай: атакуване решение на ОС на С. за изключване на член сдружението, предвид непосочени обстоятелства в определяне основанията за изключването, препятстващо допустима преценка за законосъобразността му, докато в настоящия случай се касае за немотивиране волята на колективния орган на С. за възстановяване членството на касатора - ищец, за което не са визирани изрични законови и уставни основания и същото е възможност, не и задължение на С., в какъвто смисъл са и мотивите на въззивното решение,

Поставеният в раздел ІІІ, п. 2 въпрос е ирелевантен за спора – предмет на въззивното решение не е бил абстрактния отговор за възможния кръг лица, носители на право да оспорват решения на колективния орган на юридическото лице с нестопанска цел, Във въпроса е заложена и невярна предпоставка - установена незаконосъобразност на атакуваното решение на ОС на сдружението, каквито мотиви въззивният съд не е изложил,

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1137 / 29.06.2012 год. по т. д.№ 747 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 5 състав,

УКАЗВА на А. С. С. в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса от 40 лева,

След представянето му или изтичане на указания срок, делото да се докладва на Председателя на ВКС за насрочване или на състава - за прекратяването му,

Определението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: