Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р. ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ КУ. Л. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 3033 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на"Ц. Мездра" ЕООД срещу решение № 21/17.01.2022 г., постановено по адм. дело № 29/2021 г. по описа на Административен съд - Враца. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявените искове.

Ответникът - О. В. в писмен отговор оспора основателността на подадената касационна жалба и моли обжалваното решение да се остави в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПк от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС - Враца е отхвърлил иска на дружество "Ц. Мездра" ЕООД против О. В. за заплащане на сумата от 7153.77, от която главница от 6889.95 лв. , представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, вследствие незаконосъборазна административна дейност на Кмета на О. В. която следва да осъществи съобразно правомощията си по чл.55 ал.4 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и издаване на превозни документи за извършване на превозите, както и лихва върху сумата от 263.82 лв. лихва за забава. Съдът е приел, че Ищецът е търговско дружество, в чийто предмет на дейност се включва осъществяване на превозна дейност, като в настоящия случай предмет на разглеждане е дейността му за превоз на пътници по автобусна линия Мездра-Враца - Мездра. За извършване на превоз по този маршрут ищецът е сключил договор с О. М. със срок от четири години, считано от 19.02.2018г. За периода 01.01.2019г. – 30.06.2019г. той е превозвал учащи, на които е издавал абонаментни карти по редуцирани цени. Съгласно представените справки за м. януари 2019г. е издал 134 карти, за м. февруари е издал 136 карти, за м. март 2019г. е издал 141 карти, за м. април е издал 136 карти, за м. май е издал 113 карти и за м. юни е издал 93 карти. Справки за издадените карти заедно с тяхната стойност по училища и копия от дневника за съответния месец с имената и подписите на ползващите ги, ищецът е депозирал пред О. М. като върху всяка от справките има резолюция на Кмета на Общината „За разплащане“. Такива справки се представени пред О. М. и за месеците септември, октомври, ноември и декември 2019г. С фактура от 30.01.2020г. О. М. е заплатила на ищеца компенсация за пътувания по намалени цени за учащи за учебната 2019г. по направление Мездра-Враца, в размер на 7333.84лв., като е вписано, че това са компенсациите за цялата година. Справки за издадените карти за този период, с посочване на учебните заведения, намиращи се на територията на О. В. са депозирани и пред О. В. като справката за м. януари няма входящ регистрационен номер. С писма рег.№2600-1858/1/ от 13.06.2019г. и рег.№2600-2184/1/ от 10.07.2019г. административни органи на ответника са отказали изплащането на търсените суми за м. май и м. юни 2019г. с аргумента, че нямат сключен договор и че обслужваната от настоящия ищец автобусна линия не подлежи на субсидиране. Представено е и решение №457 от протокол №32/25.04.2017г. на ОбС Враца за утвърждаване на транспортни схеми на О. В. с приложени маршрутни разписания / стр.45-49 от гр. д. 4389/2019г. на РС Враца/. Ищецът е отправил и нотариална покана на 04.07.2019г. до ответника с искане да му бъде заплатена сумата за компенсации за издадените от него абонаментни карти на учащи в учебни заведения на територията на О. В. за шестмесечния период. Поради неплащане на търсената сума, ищецът е потърсил правата си по съдебен ред.

Въз основа на така установените факти съдът е направил извод за неоснователност на исковата претенция, като е посочил, че противоречащо на закона бездействие на Кмета на О. В. не е доказано.Съгласно посочената по-горе Наредба компенсациите за издаваните по намалени цени абонаментни карти и билети на учащи, се осигуряват от държавния бюджет чрез съответните общини, а не се касае до заплащане от общинския бюджет. За да могат тези компенсации да се предоставят на правоимащите транспортни фирми, съответната община следва да ги получи от централния държавен бюджет, което става по реда и условията, разписани в част втора глава първа от Наредбата. Няма доказателства, че такива суми за изплащане на компенсации на ищеца са получени от О. В. за описания период от шест месеца. Действително, чл.46 ал.2 от Наредбата дава възможност на кмета на общината да предоставя средства за компенсации на правоимащата транспортна фирма, дори когато няма сключен договор с нея, но това може да стане само когато тази община е получила тези суми от централния бюджет, а за да ги получи в настоящия случай, е следвало да бъде уведомена за претенциите на ищеца в тази насока. От всичко изложено по-горе следва да се направи извода, че Кметът на О. В. не е осъществил незаконосъобразно бездействие, което да е основание за заплащане на обезщетение за претърпени от дружеството –превозвач вреди.Освен това, за периода 01.01.2019г. – 30.06.2019г. ищецът е предоставял справки за дължимите му компенсации и пред О. М. и видно от представения разплащателен документ, такива са изплатени за цялата 2019г. именно за абонаментни карти за учащи, пътуващи по линията Мездра-Враца. След като сумите за компенсациите са изплатени, те не се дължат повторно. Независимо дали е отчетен пробегът само в една посока или и в двете посоки, сумата за компенсация е една и съща – 9.15лв. при пробег над 10км при междуселищни линии, каквато е линията, обслужвана от дружеството-ищец. При така установеното не може да се приеме, че ищецът търпи вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно бездействие на административен орган от структурата на ответника, която следва да му бъде възмездена.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Неправилно съдът е приел, че искането за компенсиваре на направените разходи от превозвача - ищец следвада бъде разгледано от административния орган - кмет на община в административнопроизводство, приключващо с издаване на административен акт. Необосновани са изводите му, че отправените до ищеца писма, с които се отказва изплащането на компенсации, имат характера на административен акт, тъй като съдържат волеизявление на административен орган, засягащо права и законни интереси на адресата си. Непроизнасянето по искането за заплащане на сумите за компенсации за останалите месеци представлява мълчалив отказ на административния орган, който също се приравнява на административен акт. Тези актове са подлежали на оспорване в съответния законов срок, което не е сторено от настоящия ищец и тъй като срокът за оспорване е преклузивен, са влезли в сила и са произвели своите правни последици.

Дали изпратените на ищеца писма имат характера на административен акт, подлежащ на оспорване по реда на чл. 145 и сл. АПК, е въпрос, който може да реши с влязъл в сила съдебен акт единствено съдът, пред когото е напревено обжалването им. Този съд е компетентен да определи вида и характера на волеизявленията, съдържащи се в тези писма. Подобно произнасяне инцидентно в производството по чл. 203 и сл. АПК, е недопустимо. Нормите на чл. 204 АПК изрично сочат по кои въпроси съдът по иска се произнася инцидентно. Квалифицирането на едно волеизявление като индивидуален административен акт не е сред тях. Осен това, в случай, че съдът, сезиран с иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, приеме, че исковата претенция се основава на твърдение за вреди от незаконосъобразни административни актове, то, съобразно правилото на чл. 204, ал.1 АПК, е следвало да прекрати производството по иска, доколкото предявяването му преди отмяната по съответнвия ред на административния акт, е недопустимо. В случая обаче съдът е разгледал иска по същество, което води до извод, че той е приел, че исковата претенция се основава не на твърдение за вреди от незаконосъобразен административен акт, а от незаконосъобразна административна дейност, която се изразява в незаконосъобразно бездействие. Ясно изразени са изводите на съда, че по делото не се доказват незаконосъобразни бездействия. Подобни изводи се явяват необосновани, доколкто съдът не е посочил в мотивите си какви действия предписва приложимата наредба за извършване на адмнистративния орган, кои от тях са извършени и кои са останали неизвършени. Необосновани и в противоречие с приетата съдебно-икономическа експертиза са изводите, че за първата половина на 2019г. ищецът е предявил за заплащане на компенсации пред О. М. и такива са му били изплатени. В заключението е посочено, че дружеството не е получавало от община Мездра компенсации на базата на сключения договор № 9799-9/19.02.2018г. С оглед така установените факти, неизяснен по делото е останал въпросът дали дружеството ищец е претендирало едни и същи средства за един и същ период на превоз - считано от 1.01.2019г. от двете общини едновременно, и ако това е така - с коя община за процесния период ищецът има сключен договор след проведена обществена поръчка. С оглед на горното, настощията съдебна инстанция намира, че обжалваното решение следва да се отмени, а делотода се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 21/17.01.2022 г., постановено по адм. дело № 29/2021 г. по описа на Административен съд - Враца.

Връща делото за ново разглеждане на Административен съд - Враца от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. К. п/ РУМЯНА ЛИЛОВА