Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 220 / 07.06.2012 год. по т. д.№ 240 / 2012 год. на Окръжен съд С. З. с което е потвърдено решение № 5 / 04.01.2012 год. по гр. д.№ 3712 / 2011 год. на Старозагорски районен съд, Гражданско отделение. Със същото е признато за установено по отношение на касатора - ответник, че ищецът [фирма] има вземане в размер на 15 000 лева – неплатен наем за месеците февруари и март 2011 год., за които са издадени фактури от 08.02.2011 год. и 07.03.2011 год. – всяка за сума от 7 500 лева, по договор за наем от 12.01.2009 год., както и вземане от обезщетение за забава в издължаването на наемната цена, в размер на 129,44 лв. - върху главница от 7 500 лева, за период 26.02.2011 год. до 27.04.2011 год. и в размер на 70,05 лв., върху главница в същия размер, за периода 26.03.2011 год. – 27.04.2011 година, Касаторът оспорва правилността на въззивното решение формално сочейки всички касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК. Касационните му доводи, обаче, са свързани с неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон - чл. 301 ТЗ - по отношение извода за обвързване на ответника с последиците на представения от ищеца договор за наем, въпреки сключването му от лице без представителна власт за наемателя [фирма], В тази връзка страната твърди, че разплащанията по електронен път, осъществявани от името и за сметка на [фирма] в полза на [фирма] от служител на ответника, изключват възможността за узнаване основанието на същите от управителя, с оглед незабавно противопоставяне на сделката,

Ответната страна - [фирма] - не е взела становище по касационната жалба.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт,

За да се произнесе по наведените основания за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК - за установяване вземания на ищеца към ответника от наемна цена и лихва за забава в издължаването й, за които кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение, на основание чл. 410 ГПК, Сключеният от лице, представило се като пълномощник на наемателя договор от 12.01.2009 год., е оспорен от последния, като сключен от същото без представителна власт, при извършено противопоставяне на наемателя със заповед от 18.02.2011 год., за преустановяване плащанията по банков път в погасяване на задължения, на основание издадени от [фирма] фактури. За да отхвърли възражението на ответника и приеме, че макар и сключен без доказана представителна власт договорът за наем обвързва страните, на основание чл. 301 ТЗ, поради липса на своевременно противопоставяне от наемателя, въззивният съд е съобразил, че считано от сключването на договора наетото помещение е реално ползвано от ответното дружество – касатор цели две години, По двете фактури – на основание които се претендира по същество доплащане на дължима за м. февруари и м. март 2011 год. цена, е извършено частично разплащане с две преводни нареждания, счетоводно отразени и при [фирма], които включват изрично вписано основание „ за ползване на магазин „ за съответните месеци, но ответникът твърди че частичните плащания са в обезщетение за ползването и след узнаването за сключената сделка, Видно от мотивите съдът е приел, че с оглед реалното ползване на обекта от името и за сметка на ответното дружество цели две години след сключването му, момента на узнаването му не е по-късно от сключването на договора, макар да е изложил и съображението, че в тежест на [фирма] е било установяване обстоятелства по по-късно / след сключването на договора / узнаване, спрямо който момент да се преценява и противопоставянето по смисъла на чл. 301 ТЗ,

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК, в аспект на необходимо осъвременяване на създадената задължителна съдебна практика по приложението на чл. 301 ТЗ, по отношение доказване факта на узнаването от търговеца за сключената сделка, при въведено от търговеца електронно осчетоводяване на документи и разплащане по електронен път, чрез електронен подпис - действие възложено на лице, различно от управителя и представляващ търговеца, касаторът в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поставя въпрос: При водено електронно счетоводство и разплащане по електронен път и ползване на наетия обект от името и за сметка на търговеца, но чрез трето / сключилото договора без представителна власт / лице, от кой момент следва да се счита узнато сключването на договора, с оглед приложението на чл. 301 ТЗ,

Така поставеният въпрос не съставлява правен такъв по смисъла на т. 1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС - не кореспондира с предмета на спора и решаващия мотив на въззивния съд и преди всичко не предпоставя отговор, още по-малко еднозначен отговор, явявайки се фактологично обусловен от обстоятелствата по спора, а и от обстоятелства, твърдения за които е следвало да наведе именно ответника / при какви обстоятелства и по какъв начин действително е узнал за сделката /, но преди всичко опровергавайки факта на узнаване, чрез ползването на наетия имот, считано от сключването на договора, спрямо който момент е следвало да се противопостави незабавно, за да не би бил обвързан от договора, съгласно чл. 301 ТЗ, Въведената във въпроса предпоставка - ползване чрез третото, сключило договора лице - не е надлежно релевирана в хода на производството, а и в съдържанието на въпроса е въведена неясно, Същото би било релевантно, ако се твърди усвояване приходите от обекта от ползващото го трето лице, т. е. неполучаван от ответника приход от обекта и за периода от сключването на сделката до процесния период, в който непълното плащане се твърди на основание нищожността на сделката, а частично извършеното – с основание обезщетение за продължаващото ползване на обекта, Довод свързан с ползващото лице не е въведен изобщо в процеса, а счетоводното отразяване на извършваните, считано от сключването на договора, разплащания в полза на ищеца, до процесните наемни периоди - февруари – март 2011 год., не е било обект на изследване в производството, Поради това и решаващият мотив на въззивния съд е свързан единствено със съобразения факт на ползването на наетия обект, като достатъчен да се приеме узнаване за сключването на сделката, доколкото ползването от името и за сметка на ответника не се явява оспорено. Воденето на електронно счетоводство и извършвано разплащане по електронен път изобщо не е коментирано от въззивния съд, То би било релевантно за периода преди процесния, каквито доказателства за начина на осчетоводяване и извършване на разплащанията, не са събирани, Дори въпросът за приложимостта на чл. 301 ТЗ при електронно водено счетоводство и разплащане по електронен път да би бил релевантен и покриващ общия селективен критерий по чл. 280 ал. 1 ГПК, касаторът не е обосновал допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Не се установяват предпоставките за твърдяната необходимост от осъвременяване на съществуващата практика по приложението на чл. 301 ТЗ, с оглед спецификата на налагащите се в организацията на търговската дейност електронно счетоводство и разплащане по електронен път, т. е. с оглед развитието в обществените отношения, И в двата случая – водено на хартиен носител и електронно водено счетоводство - фактическите действия обичайно се осъществяват от лице, различно от управителя и представляващ търговеца, като и в настоящия случай упражняването на контрол относно основанието на счетоводните записвания и тяхната редовност, както и относно основанието на извършваните разплащания е еднакво достъпен за представляващия търговеца управител, Непротиворечивата съдебна практика по приложението на чл. 301 ТЗ, в случай на счетоводно отразяване платежни документи по твърдяната за нищожна сделка, в счетоводството на оспорващата страна, изхожда от дължимата грижа на добрия търговец за собствените му работи / чл. 302 ТЗ /, За периода на реално ползване на обекта наемателят извлича и съответни ползи / приходи /, предмет на отчитане с годишния финансов отчет, подлежащ на изрично приемане / чл. 147 ал. вр. с чл. 137 ал. 1 т. 3 ТЗ, предвид правно-организационната форма на ответника - Е. /, Това обуславя и релевантността на факта на ползването, съобразена от въззивния съд, В аспект на същото касаторът не е поставил материалноправен или процесуалноправен въпрос,

Водим от горното, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 220 / 07.06.2012 год. по т. д.№ 240 / 2012 год. на Окръжен съд С. З.

Определението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: