Производството е по чл. 288 и сл. от ГПК и е образувано по касационна жалба на “С” Л. – К. срещу решение №531 от 5.04.2012г. постановено по т. д. № 3401/2011г. на САС, с което е потвърдено решение №659/28.06.2011г. по т. д.№1912/2010г. на СГС, т. о., с което е отхвърлен искът на дружеството – касатор срещу [фирма] предявен по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО във връзка с чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО за преустановяване на нарушението на правото върху търговската марка “ BAKUGAN” рег. №[ЕИК] комбинирана и рег. №004968377 – словна, регистрирани в Европейското ведомство за хармонизация на вътрешния пазар и действаща на територията на ЕС, респ.България, регистрирани на стоки класове 9,16,20,24,28,29,30 от Международната класификация на стоки и услугите използвани от ответното дружество чрез внос на 2880 бр. детски играчки марка BAKUGAN в България. В необжалваната част решението на СГС по иска по чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 2т. 4 ЗМГО за приемане за установено факта на нарушението, изразяващо се неправомерно използване на търговска марка, използвана чрез внос на 2880 бр. играчки, е влязло в сила. Касаторът иска отмяна на решението на САС като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Позовава се на критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответникът [фирма] не заявява становище по допустимостта на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса, срещу валидно решение на въззивен съд.

Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

За да потвърди обжалвания резултат, САС е приел за безспорно установено притежанието на търговската марка “ BAKUGAN” – словна и комбинирана, регистрирана за стоки класове 9,16,20,24,28,29 и 30 от Международната класификация на стоки и в Европейското ведомство за хармонизация на вътрешния пазар, действаща на територията на ЕС, респ. на България, както и че към момента на задържане на стоките ответникът не е бил дистрибутор на ищеца – разпространител на стоките, означени със собствената на ищеца марка. САС е приел, че не е доказано ответникът да е използвал регистрираната търговска марка на ищеца по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО и това използване да му е дало облаги, както и, че ищецът не е доказал ответникът да е използвал неправомерно в търговската си дейност собствената на ищеца търговска марка. Напротив, приема САС, ответникът в писмо до М. В. е уведомил администрацията, че не е изпращач на стоката и не е желал вноса на играчките, поради което не се противопоставя на унищожаването й. Изричното противопоставяне на собственика на марката за ползването й е станало едва след изготвяне на уведомлението на Митницата.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът счита, че “ в мотивите си въззивната инстанция се е произнесла по съществен материално-правен въпрос, а именно тълкуване на нормата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО”. По надолу в изложението се прави тълкуване на разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, поддържа се, че САС е дал ново, противоречиво и неоснователно тълкуване на цялостната система на защита на правата върху търговската марка, като приема, че при доказан реализиран внос на стоки в РБ липсва нарушение поради доказано използване на чужда марка, все доводи относими към касационните основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, различни от основанията за допускане касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.

На първо място няма формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е поставен общо теоретично и не е съобразен с конкретно установената от въззивния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи.

На второ място не е налице критерия по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Представените с изложенията решения на САС нямат задължителни за съдилищата характер, тъй като не попадат в категорията актове по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съгласно тълкуването на разпоредбата в т. 2 на цитираното ТР.

Не е налице допълнителния критерий по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК доколкото няма отбелязване на решенията, че са влезли в сила./ спр. т. 3 на ТР№1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.

На последно място позоваването на закона – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК само не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Касаторът не е изложил аргументи покриващи критериите по тълкуването на закона в т. 4 на цитираното ТР. Следва да се има предвид, че по тълкуването на чл. 13, чл. 73 и чл. 76 ЗМГО има приети ТР на ВКС, ТК - №1 от 15.06.2009г. по т. д. № 1/2008г. и №1 от 11.05.2012г. по т. д. №1/2011г.

С оглед на изложеното Върховният касационен съд намира, че няма основание за допускане на решението на САС до касационно обжалване, затова

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение №531/5.04.2012г. по т. д. №3401/2011г. на САС, т. о., 6 състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: