Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и Н. К., гражданин на Обединено кралство Великобритания и С. И. срещу решение № 161/15.11.2011г., постановено по гр. д.№ 427/11г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 01.06.2011г. по гр. д.№ 396/10г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на исковете на Н. К. против [фирма] за заплащане на суми, дадени без основание, както следва: на 24.11.2008г. – 1980 бр. паунда, на 10.09.2008г. – 2000 лв., на 09.06.2008г. – 8967.15 бр. паунда и на 20.02.2008г. – 19965 бр. паунда, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално на отпаднало основание - допълнителна парична вноска, отпаднало поради прекратяване на членството на ищеца в дружеството – чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и е осъдено [фирма] да заплати на Н. К. сумата от 1980 бр. паунда, заета по договор от 24.11.2008г. и сумата от 6640.20 бр. паунда, заета по договор от 09.06.2008г. на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, като е отхвърлен искът в частта за разликата над сумата от 6640.20 бр. паунда до 8967.15 бр. паунда.

Касаторът Н. К. обжалва решението в частта за отхвърляне на иска за връщане на платената сума на 20.02.2008г. сума от 19965 бр. паунда.

Касаторът [фирма] обжалва решението в частта за уважаване на осъдителните искове за връщане на сумата от 1980 бр. паунда, заета по договор от 24.11.2008г. и на сумата от 6640.20 бр. паунда – по договор за заем от 09.06.2008г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови решението в обжалваните части въззивният съд е приел, че на 07.03.2008г. ответникът е декларирал получаването на допълнителна парична вноска по чл. 134 ТЗ в размер на 19965 бр. паунда с цел оборотни средства, но поради непредставянето на доказателства за наличието на валидно взето решение на ОС, твърденията за получено без основание или на отпаднало основание не са доказани и искът е неоснователен. По исковете за връщане на предоставени в заем суми от 1980 бр. паунда и 6640.20 бр. паунда е прието, че преводите са наредени от личната сметка на ищеца на вписаното основание „заем”, поради което същите подлежат на връщане.

По касационната жалба на Н. К..

Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси от значение за изхода от спора за разпределянето на доказателствената тежест при исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД – чия е доказателствената тежест за установяване наличието на конкретно валидно правно основание за получаването, съответно за задържането му, за правните последици спрямо предмета на спора по искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД при липса на установено правно основание и доказано плащане и за задължението на съда да установи наличието на основание за задържане на сумите. Позовава се на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Тези въпроси са обхванати и от въведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В исковата молба ищецът е твърдял, че сумата от 19965 бр. паунда е платена на 20.02.2008г., но не е отразено основание за плащане, поради което претендира връщането й като получена без основание и евентуално като дадена на отпаднало основание поради изключването му като съдружник от дружеството. С допълнителна молба е поискано при условията на евентуалност връщане на платената сума поради отпадане на основанието - предоставянето й на дружеството като допълнителна парична вноска по чл. 134 ТЗ.

По въпроса за разпределение на доказателствената тежест по искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД са постановени приложените към изложението решения на ВКС: решение № 419/01.06.2006г. по т. д.№ 12/06г. на І т. о., решение № 1987/06.03.2008г. по т. д.№ 662/07г. на ТК. Между дадените разрешения в практиката на ВКС и във възивното решение относно разпределянето на доказателствената тежест по искови претенции по чл. 55, ал. 1 ЗЗД съществува несъответствие, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по основания въпрос

за правилата за разпределение на доказателствената тежест по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

По касационната жалба на [фирма].

По тази жалба бе заявено оттеглянето й от Н. К., като представляващ дружеството. С оглед констатираното противоречие между интересите на представител и представляван бе постановено определение от 23.01.2013г. за задължаване на лицето Н. К. - представител на дружеството и насрещна страна в производство, да предплати разноските за особения представител на дружество. В определения от съда срок указанията на съда не бяха изпълнени /съобщение от 04.02.2013г./, поради което оттеглянето на касационната жалба не би могло да се зачете от съда.

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси са относно недопустимото изменение на исковете в обжалваната част на решението, легитимацията на ищеца и основанието, на което са разгледани.

В исковата молба ищецът е твърдял, че сумата от 1980 бр. паунда и 8967.15 бр. паунда са платени на 24.11.2008г. и на 09.06.2008г., но не е отразено основание за плащане, поради което претендира връщането им като получени без основание и евентуално като дадени на отпаднало основание поради изключването му като съдружник от дружеството. По отношение на тези суми в молба от 23.08.10г. ищецът е уточнил, че ако съдът приеме, че тези суми са дадени в заем, при условията на евентуалност претендира връщането им. В този смисъл, не са налице основания за недопустимост на въззивното решение, предвид на въвеждането на нов иск, а е предприето единствено изменение на основанието на евентуално предявения иск. Въпросът за легитимацията същият е свързан с титулярството на сметката, от която са наредени преводите, поради което същият е по правилността на решението и не подлежи на преценка в производството по чл. 288 ГПК.

По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне само в частта на въззивното решение, с която потвърден първоинстанционният съдебен акт за отхвърляне на исковете на Н. К. против [фирма] за връщане на заплатената на 20.02.2008г. сума от 19965 бр. паунда, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално на отпаднало основание - допълнителна парична вноска, която не подлежи на задържане поради прекратяване на членството на ищеца в дружеството – чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

На основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Т. по ГПК касаторът Н. К. следва да внесе държавна такса в размер на 932.82 лв. по сметка на ВКС. На основание чл. 29, ал. 4 ГПК касаторът следва да поеме и първоначалните разноски за представляване на дружеството ответник [фирма] /ново наименование [фирма]/ в размер на 758.76 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 161/15.11.2011г., постановено по гр. д.№ 427/11г. от Варненския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 01.06.2011г. по гр. д.№ 396/10г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на исковете на Н. К. против [фирма] /ново наименование [фирма]/ за връщане на заплатената на 20.02.2008г. сума от 19965 бр. паунда, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално на отпаднало основание - допълнителна парична вноска, която не подлежи на задържане поради прекратяване на членството на ищеца в дружеството – чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване в останалата обжалвана част на въззивното решение по жалбата на [фирма] /ново наименование [фирма]/.

УКАЗВА

на касатора Н. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 932.82 лв. и на сумата от 758.76 лв. за разноски на особения представител на ответното дружество, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.

След представяне на вносните документи делото да се докладва на Председателя на І т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето им в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.