ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№232

гр. София, 13.03.2013 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

на Република България,

Търговска колегия, Първо отделение,

в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 988 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ДП „ [населено място], срещу решение от 05.03.2012г. по гр. д. № 5131/2010г. на Софийски градски съд, ГО, IV- Б състав, с което е потвърдено решение от 14.01.2010г. по гр. д. № 30454/2008г. на Софийски районен съд, II ГО, 56 състав, за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] искове по чл. 59 ЗЗД за заплащане на 16 000 лева - пазарна стойност на бетонов възел, оборудван с машини и съоръжения, и на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 10 183,46 лева за периода от 01.01.2004г. до 06.10.2008г.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът, [фирма], не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между праводателя на ищеца и ответника е сключен на 01.03.1998г. договор е за гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД, като от характера на договора е изведено, че съдружниците...