Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. В. ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ГЕО. Б. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя Т. В. по административно дело № 3051 / 2022 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020" (ОПИК), подадена чрез пълномощник, против решение №5431 от 21.09.2021 г. по адм. д. №2586/2021 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отменил негово решение № РД-16-215 от 16.02.2021 г. и е изпратил преписката за ново разглеждане. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществени нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационния жалбоподател сочи, че условията за кандидатстване имат характер на задължителни правила по конкретна процедура и същите са одобрени като част от документацията за провеждане на процедура за подбор на проекти. В поканата, изпратена на кандидата за сключване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) изрично е посочено, че допълнителни документи следва да бъдат представени в срока посочен в поканата. Този срок е преклузивен и, според касатора, независимо, че в уведомлението-покана не е указана изрична крайна дата, то тя недвусмислено се извежда от нейния текст. Ето защо кандидатът без никакви затруднения би могъл сам да определи деня, до който следва да изпълни дадените от органа указания. Счита, че кандидатът не е представил доказателства относно подлежащите на доказване факти в съответствие с приложимата нормативна уредба, поради което действията на екипа по договаряне са съответни на законовите разпоредби, независимо че в множество комуникации с кандидата са посочени различни дати като срок на отговор. Предвид, че на етап кандидатстване всички кандидати по процедурата са задължени и са подписали декларация, че са запознати с Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение, то за кандидата е било известно, че ако проектното предложение бъде предложено за финансиране, той следва да представи съответните документи. Иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, с което подадената от дружеството жалба да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Ответникът "СТРОЙ-СПЕД" АД, чрез прокурист, оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона.

Първоинстанционният съд е установил, че "СТРОЙ-СПЕД" АД е подало проектно предложение за участие в процедура "Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19".

На 05.01.2021 г., през ИСУН, на кандидата е изпратено уведомление-покана във връзка с включването на проектното му предложение в списъка на одобрените за финансиране по процедурата. В покана е посочено, че във връзка с процеса по договаряне дружеството следва да представи документи в срок от 30 календарни дни, считано от деня, следващ този на отваряне на комуникацията. Поканата е отворена на 06.01.2021 г.

На 01.02.2021 г., през ИСУН, кандидата е представил изисканите документи.

На 04.02.2021 г., през ИСУН, органът е уведомил кандидата, че следва да представи допълнително следните документи: коригирани справки за обобщените параметри на предприятието, което подава Декларация за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 от Закона за малките и средни предприятия ( ЗМСП) и изброени в 4 пункта документи за „Сизъл АД“ Швейцария. Като дата за отговор е посочена 10.02.2021 г. и краен срок за отговор на съобщението в системата ИСУН е посочена датата 12.02.2021г., същата дата е посочена и в самото съобщение.

На 05.02.2021 г., през ИСУН, дружеството е подало отговор с искане за удължаване на крайния срок, тъй като документите трябва да се представят от чуждестранни фирми и да бъдат преведени на български език, съответно предвид обстановката с COVID-19, навременното осигуряване на необходимите документи е допълнително усложнено.

На 08.02.2021 г., през ИСУН, органът е уведомил кандидата, че сроковете са определени в чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ и съобразно отправената покана „УО на ОПИК може да изиска отново представяне на допълнителни документи в срока, посочен в поканата и в тази връзка препоръчва при възможност изисканите с настоящата покана документи да се изпращат своевременно през модул „Комуникация с УО“ в ИСУН 2020, без да се чака крайния срок за представянето им.“ В съобщението е посочен краен срок за отговор с дата 10.02.2021 г.

На 10.02.2021 г. през ИСУН, кандидатът е представил допълнително поисканите документи от УО на ОПИК.

С оспорения пред първоинстанционния съд решение № РД-16-215 от 16.02.2021 г. ръководителят на УО на основание чл. 9 ал. 5, чл. 38, т. 3 (хипотеза втора) и чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ е отказал да бъде предоставена БФП на кандидата "СТРОЙ-СПЕД" АД. Органът е приел, че до изтичане на срока по чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ - 05.02.2021 г., кандидатът не е представил доказателства за параметрите, относими към определяне на категорията на предприятието му в съответствие с приложимата нормативна уредба. В решението е посочено, че срокът е преклузивен, определен със закон и чл. 38, т. 3 ЗУСЕСИФ предвижда последиците при неспазването му. При нееднозначност в прилагането на сроковете УО би допуснал нарушение на чл. 29, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви от фактическа и правна страна, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Според съда при наличието на удължен от УО срок за представяне на документи не се доказва соченото от органа основание за отказ от предоставянето на БФП на кандидата. Доколкото дружеството е подало допълнително поисканите документи в срока, посочен от административния орган, и органът се позовава само на основанието по чл. 36, ал. 2, вр. с чл. 38, т. 3, хипотеза втора ЗУСЕСИФ като основание, оспореното решение следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган, за ново произнасяне, при продължаване на действията по проверката за документалната допустимост на кандидата и на тези по подписването на административен договор за БФП.

Решението е правилно.

Правилен е изводът на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, в него са изложени фактически и правни основания. Правилно съдът е приел, че УО е издал акта в противоречие с материалноправните разпоредби. Оспореният отказ е мотивиран с обстоятелството, че кандидатът не е представил в срок доказателства за това, че отговаря на изискванията за бенефициер - чл. 38, т. 3, предл. второ ЗУСЕСИФ.

По делото не е спорно, че даденият на кандидата 30-дневен срок е изтекъл на 05.02.2021 г. Същият срок не е посочен в уведомлението-покана, като според касатора дата следва да се изведе от нейния текст. В същата обаче изрично е вписано, че решение за отказ за предоставяне на БФП се издава и при непредставяне на изисканите документи в указания в уведомлението срок или в допълнително указан от екипа по договаряне срок, съобразен с изискванията на ЗУСЕСИФ. В процеса на кореспонденция между органа и кандидата на 04.02.2021 г. УО е уведомил дружеството за необходимостта от представяне на допълнителни документи, като в съобщението е посочен краен срок за отговор с дата 12.02.2021 г., а в системата е посочен срок за отговор 10.02.2021 г. Крайният срок до 12.02.2021 г. е отбелязан и в извадката от ИСУН за въпросната комуникация. На 05.02.2021 г. кандидатът е поискал удължаване на срока, поради обстоятелството, че документите следва да се представят от чуждестранна фирма. В отговор на отправеното искане УО е посочил, че изисканите документи следва да се представят в срока, определен с поканата, на изпратеното съобщение е отбелязан краен срок за отговор с дата 10.02.2021 г. На същата дата - 10.02.2021 г., кандидатът е представил изисканите документи. В касационната жалба по повод разминаванията в указаните от органа дати за отговор касаторът твърди, че кандидатът не представил доказателства относно подлежащите на доказване факти в съответствие с приложимата нормативна уредба, поради което действията на екипа по договаряне са в съответствие с разпоредбите на закона, независимо че в множество комуникации с кандидата са посочени различни дати като срок на отговор.

На първо място, правилни са изводите на административния съд, че в уведомлението-покана не е посочен конкретен срок за представяне на необходимите документи. На второ място, в същата е предвидена възможност за предоставяне на допълнителен срок, указан от екипа. В комуникацията си с административния орган на кандидата са предоставени два различни срока за отговор, съответно за изпълнение на дадените указания, като дружеството е изпълнило същите в по-краткия срок, а именно на 10.02.2021 г. Ето защо обосновано първоинстанционният съд е приел, че административния орган не е предоставил пълна информация за сроковете, приложими в производството, съгласно изискването на чл. 28, ал. 1, т. 3 АПК, като по този начин е създал правна несигурност във връзка с изискванията, относими към провежданото административно производство. Указаните в съобщенията до кандидата срокове, от една страна, са противоречиви и, от друга, определят по-дълъг от законовия срок за извършване на дължимите действия, поради което същите не следва да се считат за просрочени.

Предвид определеният от органа нов срок, правилно е възприета недоказаност на соченото основание за отказ за предоставяне на БФП. Като е приел извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил решението си при точно установена релевантна фактическа обстановка и правилно приложение на матерниалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5431 от 21.09.2021 г. по адм. д. № 2586/2021 г. на Административен съд София - град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Г. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА