Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 186 по описа за 2012 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Преди определената дата за произнасяне по допустимостта на подадената касационна жалба е постъпила молба от 27.02.12г. от касатора М. А. С. от [населено място] с искане да бъде сменен определения й процесуален представител.Така подадената молба е трета поред в хода на производството /след подадена една пред първата инстанция - от 27.08.10г. и една пред въззивната – от 20.01.12г./.

С разпореждане от 29.02.12г.- пред вид разпоредбата на чл. 26 ал. 5 от Закона за правна помощ, съгласно която назначеният представител може да бъде сменен само по искане на органа по чл. 25 ал. 1 и 2 /в случая съда/ и то по реда, по който е назначен - за извършване на необходимата преценка – съдът даде срок на молителката да посочи за какъв вид правна помощ претендира и поради каква нужда.

По повод това разпореждане – е постъпила молба от 9.03.2012г.,с която страната не е изпълнила дадените й от съда указания.Вместо да конкретизира искането си – изразява становище, че съдът оспорва правото й на защита и че счита дадените указания за отказ от правосъдие.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

В Закона за правна помощ изчерпателно са посочени – както видовете правна помощ, които се предоставят/за консултация, за подготовка на документи за завеждане на дело, процесуално представителство и при задържане по чл. 63 ал....