№ 461

София, 27.03.2012

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.03.12 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1444/11 г., Намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. К. срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр. д. № 439/10 г. и по допускане на обжалването.

С обжалваното решение в производство по чл. 28 от ЗОПДИППД / по -долу закона/ е отнето от касатора на осн. чл. 4 и 27 от закона, от двете еднолични търговски дружества, на чийто капитал е собственик на осн. чл. 6 от закона и от лицето С. К. на осн. чл. 8, имущество на обща стойност 977 372 лв., придобито за периода 1984-2002 г., включващо недвижими имоти, МПС, дружествени дялове и парични суми, посочени в решението.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2иЗ от ГПК.

Поставя като значими за спора и решени от въззивния съд в противоречие с представеното по делото вл. в сила решение на ВТАС по гр. д. №432/09 г. въпросите: дали при извършване на преценката за източника на средства за придобиване на имущество на лицето по чл.З от закона се изследва като проверяван период, съвпадащ с предвидения в закона давностен 25 годишен срок или проверяваният период е този, през който е придобито имуществото, предмет на мотивираното искане; следва ли при съпоставката на придобитото с доходите на лицето, в тях да се включат всички средства, които макар и да не са доходи по...