ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459

София, 27.03.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март, две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА

Членове: ЕМИЛ ТОМОВ

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията Емил Томов

гр. дело №1492/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. А. А. срещу решение № ІV 120 от 12.07.2011г по гр. дело № 1746/2010г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 28.04.2010г, поправено с решение от 31.05.2010г по гр. д.5189/2009г на Бургаски районен съд, допълнително решение №991 от 08.07.2010г и допълнително решение №1308 от 15.09.2010г по същото дело, с които решения, като резултат, упражняването на родителските права по отношение на детето А. А. са предоставени за упражняване на майката, местоживеенето е определено при нея, при режим на лични контакти с другия родител, сега касатор и е определена дължимата издръжка. В приложеното към жалбата изложение на първо място се формулира въпрос, свързан с „начина на развитие на настоящето производство „ и значението, което произнасянето на решението в разумен срок(чл. 13 ГПК ) има за правилното решаване на делото в спор по чл. 127 ал. 2 от СК.Въпросът е разумен ли е срок за постановяване на решението повече от шест месеца и допустимо ли е съдът да се позове на факти, настъпили след последното заседание. Защита дава в изложение и безспорния отговор – решението не е постановено в разумен срок, фактът на забавянето му е неприятен при спор, свързан с правата на деца. Изтъква се, че по въпроса да липсва съдебна практика, основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. На следващо място се...