Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез апелативна прокуратура – С., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд /АС/ по гр. д. №531/11 г., с което е увеличен с 3 000 лв. размерът на присъденото на осн. чл. 2, т. 2 от З. обезщетение и по допускане на обжалването.

С въззивното решение е уважен до размер от общо 8000 лв. /пет. хил. – присъдени от първата инстанция и още три от въззивната/ предявеният от Б. Ц. срещу касатора иск по чл. 2, т. 2 от З. – за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. Поставя като значим за спора и решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР №3/04 г., т. 3 и 11, ППВС №4/68 г. и ТР №1/01 г., процесуалният въпрос за установяването на всички относими към процесната обезвреда обстоятелства след преценка на доказателствата по делото и доказване на причинната връзка между незаконното обвинение и претендираните за обезщетяване вреди. Значим за спора и решаван противоречиво от съдилищата е въпросът за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл. 52 от ЗЗД – нормата / респ. критерият / се тълкува и прилага нееднакво от съдилищата, като в сходни случаи се присъждат обезщетения с голяма разлика.

В. съд е завишил обезщетението с обжалвания сега размер от три хил. лв., като е приел следното: ищецът е бил изпълнителен директор на застрахователна компания към започване на наказателното преследване срещу него. За периода 2000-05 г. бил подсъдим по три обвинения по чл. 282, ал. 2 от НК, за които е оправдан с вл. в сила присъда. Наказателното производство протекло на три съдебни инстанции, като ищецът преживял мъчителен период на негативни емоции и несигурност, засегнато било доброто му име в обществото и нарушени взаимоотношенията му с близки и познати, претърпял и физическо неразположение – медикаментозно регулирано високо кр. налягане. Наказателното преследване се отразило неблагоприятно на кариерното му развитие – бил освободен от борда на директорите на застрахователната компания и останал за дълго без работа. Според АС това цялостно негативно засягане на личния живот, обществена репутация и професионална реализация на ищеца е реалната вреда, която обезщетението в присъдения завишен размер следва да възмезди.

В. съд е преценил доказателствата по делото – документите за воденото наказателно производство, св. показания за физическото и душевно състояние на ищеца през периода на обвинението и за отражението на наказателното производство върху кариерното му развитие. Така установените и посочени вреди са обичайните, които един неосъждан човек и утвърден специалист търпи от предприето срещу него наказателно преследване по обвинение в престъпления по служба. Или при преценка на доказателствата за установяване на обстоятелствата от предмета на спора въззивният съд не е нарушил ТР №1/01 г., т. 19 – мотивите му отразяват решаваща, а не провераваща дейност, променила крайния резултат от спора с определяне и присъждане на обезщетение в завишен размер. Спазени са указанията на ТР №3/04 г., т. 3 и 11 – обезщетение да се присъди за всички вреди, които са пряка последица от незаконното обвинение. Взети са предвид броят на деянията, за които ищецът е оправдан, тежестта им и конкретното им отражение върху личността му / самочувствие, поведение, обществена и професионална реализация/. Така определеното обезщетение за неимуществени вреди е съобразено и с указанията на ППВС №4/68 г. за съдържанието и по прилагането на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД за конкретния деликт, при отчитане особеностите му. Или предпоставките на осн. по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК не се установяват по делото.

Не се установява и противоречиво решаване на въпроса за определяне на обезщетението по справедливост на осн. чл. 52 от ЗЗД. Указанията на ППВС №4/68 г. за прилагането на критерия, след установяване и преценка на всички конкретни обстоятелства по случая са спазени. Фактическите обстоятелства на възникване и понасяне, обемът и изражението на вредите са различни – видно и от приложените към жалбата вл. в сила решения, а оттам и обезщетенията. Противоречие по см. на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК в изводите на съдилищата по въпросите за предпоставките и начина на определяне на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД, обаче няма.

Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр. д. №531/11 г. от 11.07.11 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: