Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по две касационни жалби на „М. М.” ЕООД /в несъстоятелност/ чрез адвокат Д. А. срещу решения № 1215/28.09.2009 г. и № 1591/17.12.2009 г. по чл. 192 ал. 2 и чл. 193 ГПК отм. на Софийски апелативен съд /САС/ по т. д. № 1357/2009 г.

В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване се сочат хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК и за двете жалби.

Ответникът по жалбите – Национална агенция за приходите /НАП/ оспорва същите по съоражения в писмен отговор.

ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280 ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, срещу подлежащи на касационно обжалване два съдебни акта, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения:

Софийски градски съд /СГС/ е сезиран с молба по чл. 625 ТЗ от „М. М.” ЕООД. С решение от 17.07.2007 г. СГС е обявил неплатежоспособност на молителя с начална дата на

31.12.2003 г

., открил е производство по несъстоятелност, обявил е дружеството в несъстоятелност, прекратил е дейността на предприятието и е спрял производството по несъстоятелност на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ. Решението на СГС е отменено и върнато за ново разглеждане от ВКС само досежно

началната дата на неплатежоспособността

поради липса на изложени мотиви за същата. При новото разглеждане на делото СГС е определил за начална дата на неплатежоспособността на „М. М.” ЕООД

31.12.2004 г.

и е постановил да се изпрати писмо до Софийска районна прокуратура /СРП/ за евентуално образуване на производство от общ характер срещу управителя на дружеството по чл. 227б ал. 1 вр. ал. 2 НК вр. чл. 626 ал. 1 ТЗ. С. е изменил решението на СГС, като е определил за начална дата на неплатежоспособността

31.12.2003 г.

Съображенията на С. са свързани със заключението на изслушаната ССЕ, съобразяването с общото икономическо състояние на длъжника, момента на спиране обслужване на задълженията му, както и формираната сила на пресъдено нещо на предходно решение на ВКС от

31.11.2005

г., с което е отхвърлена молба на „М. М.” ЕООД за откриване производство по несъстоятелност при начална дата 17.12.2003 г., като е прието, че към 17.12.2003 г. „М. М.” ЕООД разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. С. е приел, с оглед констатациите на вещото лице, че към 31.12.2003 г. дружеството не е отчело никакви приходи и разходи, спряло е своята производствена и търговска дейносдт и е преустановило изцяло плащанията си. Именно това е мотивирало съда да определи 31.12.2003 г. за начална дата на неплатежоспособността. С решение № 1591/17.12.2009 г. по реда на чл. 192 ал. 2 и чл. 193 ГПК отм. С. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното си решение, досежно седалището на дружеството и е допълнил същото решение с диспозитив, че оставя без разглеждане въззивната жалба на „М. М.” ЕООД в частта й, в която се иска отмяна на първоинстанционното решение, разпореждащо за изготвяне и изпращане на писмо до СРП. Съображенията на С. са свързани с липсата на правен интерес у касатора, тъй като в случая няма данни за изготвяне на такова писмо, а и СГС е свързал изготвянето с влизане в сила на своето решение, каквото няма – изменено е.

Допускането на касационното обжалване /чл. 280 ал. 1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е от значение за изхода на конкретното дело и същият следва да е обусловил

правните

изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от

правните

аргументи

на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.

В настоящия случай касаторът в изложението си и по двете жалби не формулира въпроси по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, а

излага доводи за неправилност на постановеното първоначално решение,

свързани с обсъждане на доказателствата, определяне на началната дата на несъстоятелността при наличие на предходно отхвърлително решение по молба по чл. 625 ТЗ

. По отношение на допълнителното решение пак не се формулира въпрос по чл. 280 ал. 1 ГПК, а се излагат доводи и въпроси към ВКС за това кога и как следва да се приеме началната дата на неплатежоспособност при наличие на влязло в сила решение на ВКС, отхвърлящо предходна молба на длъжника за откриване производство по несъстоятелност и кога следва да се уведоми прокуратурата за образуване на производство срещу управителя по чл. 227б ал. 1 вр. ал. 2 НК вр. чл. 626 ал. 1 ТЗ.

Настоящият състав на ВКС счита, че и по двете касационни жалби касаторът не е формулирал въпроси по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Доколкото навежда доводи за такива, те касаят

обосноваността и правилността

на основното и допълнителното решение на С. – основания по чл. 281, не и по чл. 280 ал. 1 ГПК, а законодателят разграничава двата вида основания и последователността за произнасяне по тях. Обсъждането на събраните по делото доказателства, за което касаторът сочи, че е в противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС /ППВС № 7/1965 г. и Т. № 1/2001 г./ е право на решаващият съд и може да се преценява след допускане на касационно обжалване с оглед оплакване за неправилност или необоснованост на обжалваното решение /чл. 281 т. 3 ГПК/, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Същото се отнася и за преценката относно наличие на предходно решение на ВКС, отхвърлящо молба на длъжника по чл. 625 ТЗ. Видно от мотивите на С.,

съдът се е съобразил с наличието на формирана сила на пресъдено нещо

на предходното решение на ВКС към 17.12.2003 г. и при липсата на законово определен срок, след изтичане на който се приема наличие на неплатежоспособност, С. е определил началната дата на неплатежоспособността съобразявайки икономическото състояние на дружеството

след

17.12.2003 г. Щом това е така, въпросът за съобразяването на предходното решение на ВКС като разрешение, сам по себе си не е обусловил изхода на спора – С. се е съобразил с предходното решение, а доколко правилно е определена новата начална дата е въпрос, касаещ обосноваността и правилността на обжалваното решение в тази му част.

Относно втората касационна жалба срещу допълнителното решение на С.: Въпросът с изпращане на писмо до СРП не е измежду задължителните елементи и въпроси, по които следва да се поизнесе съдът при откриване на производство по несъстоятелност с решението си, съдържащо реквизитите по чл. 630 ал. 1 ТЗ. Касае се до сигнална функция, а Р. прокуратура е компетентният орган, преценяващ наличие на данни за образуване на наказателно производство по чл. 227б ал. 1 вр. ал. 2 НК вр. чл. 626 ал. 1 ТЗ. Следователно, въпросът със сигналната функция, която е упражнил СГС и то при условие, че решението му влезе в сила, а то е изменено от С., не е обусловил крайният изход на спора като разрешение. Щом това е така, въпросът със сигналната функция не е въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Не са изложени мотиви за наличие на хипотеза на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК досежно двете касационни жалби, а само бланкетното позоваване на текста на закона не обуславя приложението му.

С оглед на изложеното съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ВКС и няма основание да се допусне касационно обжалване на двете решения на С. по двете касационни жалби на „М. М.” ЕООД /в несъстоятелност/.

Съдът не присъжда разноски на ответната страна, поради липса на искане за такива.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ

:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решения

№ 1215/ 28.09.2009 г. и № 1591/17.12.2009 г. по чл. 192 ал. 2 и чл. 193 ГПК отм. на Софийски апелативен съд по т. д. № 1357/2009 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.