ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 301

София, 13.04.2010 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЕМИЛ МАРКОВ

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева

ч. т. дело №227/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Д. С. А., лично и като майка и законна представителка на малолетните си деца – К. Д. В. и П. Д. В., всичките от гр. С. против определение №312/ 29.12.2009г. по ч. гр. д. №262/2009г. на Бургаски апелативен съд.

Ответникът по частната касационна жалба – З. к. “У” АД – гр. С. е на становище, че касатора не установява предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С приложеното изложение по 274, ал. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК,касаторът е поддържал, че били налице основания за касационно обжалване, визирани в нормата” на чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 вр. чл. 281, т. 3 пр. 2 и 3 ГПК. Поставил е въпроса, определен от него като “съществен” процесуален, а именно – определянето на подсъдността на предявени искове за непозволено увреждане срещу ответници, чиито адреси респ. седалища са в различни съдебни райони. Развити са подробни доводи за...