Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Производството е образувано по молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, подадена от И. В. В. от [населено място], против влязлото в сила решение №4514/18.6.2010 г. по гр. д.№1037/2009 г. по описа на Благоевградския районен съд, с което е уважен предявеният от Н. К. П. от [населено място] против И. В. В. обективно съединени искове иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 240, а. 1 ЗЗД, съответно за сумите 2000 лева и 1145,87 лева, както и деловодни разноски за сумата 543,81 лева.

В молбата за отмяна се твърди, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като решението на първата инстанция не е връчено по законния ред на молителя в настоящото производство. Твърди се също така, че на 08.10.2010 г. е направен опит решението да бъде връчено на процесуалния му представител – адв. Ю., но същата е отказала да го получи, тъй като е твърдяла че няма връзка с клиента си. Излага се, че по делото се намират невръчени съобщения с отбелязвания от призовкаря от 08.10.2010 г., 13.10.2010 г., 16.10.2010 г., 20.10.2010 г., както и от други дати, че е бил търсен, но не е намерен на адреса, за което се сочи че не са верни и не отговарят на действителното положение. Изтъква се, че на посочените дати е бил в болнични при домашно амбулаторен режим, поради което разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК е неприложима. Моли се за отмяна на атакуваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския районен съд.

В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителя – адв. Р..

Ответникът по молбата за отмяна – Н. К. П., е депозирал отговор по смисъла на чл. 306, ал. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид отговора на ответника в настоящото производство, становището на процесуалния представител на молителя, изразено в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХХІV от ГПК намира следното:

Молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:

Предмет на молбата е влязло в сила решение на Благоевградския районен съд, постановено на 18.6.2010 г. Решението е влязло в сила на 23.10.2010 г., тъй като е налице отказ по смисъла на чл. 51, ал. 3 ГПК, съгласно която “Адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, отказ от пълномощие по чл. 36, както и когато недвусмислено личи, че не отнася за инстанцията, за която е призоваването. Отказът на адвоката да приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът не засяга редовността на връчването.” В процесния случай изключенията, визирани в посочената правна норма не са налице, поради което съобщението за решението следва да се счита редовно връчено, като от 08.10.2010 г. е започнал да тече срокът за въззивно обжалване и при отсъствието на въззивна жалба първоинстанционното решение е влязло в законна сила на 23.10.2010 г. При наличие на данни, че процесуалният представител на молителя – длъжник в изпълнителното производство, е получила поканата за доброволно изпълнение на вземането, видно от представената от ответника по молбата за отмяна покана за доброволно изпълнение, следва да се приеме в най-благоприятния за молителя случай, че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5, предложение първо ГПК е започнал да тече от 01.3.2011 г. и е изтекъл на 31.5.2011 г., а молбата е подадена на 15.6.2011 г., поради което тя е просрочена с 15 дни.

Поради това молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода от спора молителят следва да заплати на ответника по молбата деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лева.

Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна, подадена от И. В. В. от [населено място], срещу влязлото в сила решение №4514/18.6.2010 г. по гр. д.№1037/2009 г. по описа на Благоевградския районен съд.

ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 18, ет. 6, ап. 17, да заплати на Н. К. П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 40, ет. 7, ап. 37, деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: