Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение от 9.12.2008 г. по гр. д.№ 8687/2008г. на Софийски районен съд, 77 състав и решение от 3.06.2010 г. по гр. д.№ 4282/2009г. на Софийски градски съд, е допуснато да се извърши делба на дворно място с едноетажна вилна сграда, представляващо парцел ХVІ- 56, кв. 12 по плана на [населено място], в. з. „К. дол” при квоти 1/12 ид. ч. за А. Н. Ч., 3/12 ид. ч. за Й. Н. Ч., 2/12 ид. ч. за Л. Н. З. и 6/12 ид. ч. общо за Л. Н. З. и Г. П. З..

С. Й. Ч. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като намира, че квотите на страните са определени неправилно и в противоречие с материалния закон. Според него квотите следва да бъдат ид. ч. за Л. и Г. З. и по ид. ч. за него и за А. Ч..

Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като излага съображения, че правилното решаване на настоящото дело е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Доколкото може да се извлече от жалбата и изложението и да се квалифицира, като съществен материалноправен въпрос се поставя този за приложението на чл. 75, ал. 2 ЗН във вр. с чл. 22 СК отм., тъй като става въпрос за дял от съсобствен имот, който съсобственикът притежава като съпружеска имуществена общност.

Ответникът Г. З. оспорва жалбата като неоснователна, а също така и неподлежаща на разглеждане.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

Спорът е за имот, който наследодателката Н. Ч. и дъщеря й Л. З. / втората по време на брака си с Г. З./ са закупили от ТКЗС „В.” през 1969 г. и застроили с вилна сграда. Н. Ч. е починала на 31.12.1989 г. и оставила като наследници дъщерите Л. З. и А. Ч. и синът Й. Ч.. На 3.02.1992 г. наследниците сключили договор за доброволна делба, според който Л. и А. получават по ид. ч. от имота / дворно място с едноетажна вилна сграда/, а Й. Ч. получава правото да настрои втори етаж на вилната сграда. С нотариален акт от 20.12.2007 г. сестрата А. Ч. дарила на брат си Й. Ч. ид. ч. от дела си, получен при доброволната делба, или ид. ч. от имота. За да определи дяловете на страните съдът е съобразил на първо място, че Л. З. притежава ид. ч. от имота по силата на покупко - продажбата от ТКЗС, както и че тази част тя притежава като съпружеска имуществена общност с Г. З., с когото са били в брак при закупуване на имота. На второ място е прието, че договорът за доброволна делба от 1992 г. е нищожен на основание чл. 75, ал. 2 ЗН поради неучастието на съсобственика Г. З.. На трето място и като последица от нищожната делба е прието, че А. Ч. е могла да се разпореди чрез дарението в полза на брат си Й. не с ид. ч. от имота, а с половината от своята идеална част, която има по наследство от майка си, а именно с 1/12 ид. ч., като за нея също остава квота от 1/12 ид. ч. По наследство от майка си и Й. Ч. и Л. З. също имат по 1/6 ид. ч. от имота. Не е уважено възражението на А. Ч., че е придобила по давност ид. ч. от имота, тъй като не са представени доказателства за упражнявано самостоятелно владение в продължение на 10 години след извършване на делбата, както и за отблъскване владението на другите съсобственици.

С оглед на горните данни следва да се приеме, че въпросът за нищожността на договора за делба с оглед неучастието на съпруга на един от съделителите, когато частта на този съделител от делбения имот е и съпружеска имуществена общност, който въпрос се свързва и с приложението на чл. 22, ал. 2 и 3 СК отм. е определящ за крайния резултат от спора между страните относно квотите, при които следва да се допусне делба на имота, поради което има значение за точното прилагане на закона. Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 3.06.2010 г., постановено по гр. д.№ 4282/2009 г. по описа на Софийски градски съд.

Указва на касатора Й. Н. Ч. да внесе по сметка на ВКС в 7 дневен срок от съобщението държавна такса в размер на 50 лв. и да представи в същия срок вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.

Делото да се докладва след изпълнение на указанията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: