Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадени са касационни жалби срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, първи състав № 995 от 16.07.2009г. по гр. д.№ 995/2008г. вх.№ 6771 от 31.08.2009г. от Н. М. А., адвокат, лично и като пълномощник на М. И. Б., С. П. Б. и Е. Р. А. и вх.№ 7117 от 16.09.2009г. от А. К. Д. и Н. М. Д. чрез пълномощника им адвокат М. Р..

Касационната жалба на Б. И. Г. и Д. И. Д. е върната на основание чл. 286 ал. т. 2 ГПК и разпореждането е влязло в сила.

Касационните жалби на Н. М. А., М. И. Б., С. П. Б., Е. Р. А., А. К. Д. и Н. М. Д. са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК и към тях има приложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, поради което са процесуално допустими.

Ответницата С. О. А. е подала писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Софийският апелативен съд е отменил решението на Софийски градски съд, І г. о., 12 състав от 23.01.2009г. по гр. д.№ 2968/1998г. и е приел за установено на основание чл. 97 ал. 1 ГПК отм. по иска, предявен от С. О. А. против Б. Г. Н., Д. И. Д., Н. М. А., Е. Р. А., М. И. Б., С. П. Б., Н. М. Д. и А. К. Д., че С. О. А. е собственик на следните недвижими имоти: 1.поземлен имот с площ от 1609 кв. м., съставляващ имот пл.№ 1588 кадастрален лист 640 по плана на [населено място] м.”Ботаническа градина” без намиращия се в него каптиран стар кладенец, заснет като имот 1820 по кадастрален лист 640 и 2. поземлен имот с площ от 1460 кв. м., съставляващ имот пл.№1690 от кадастрален лист 640 по плана на [населено място], м.”Ботаническа градина”.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторите Н. М. А., М. И. Б., С. П. Б. и Е. Р. А. поддържат, че решението противоречи на решение № 1905 от 01.02.2002г. по гр. д.№ 2596/2001г. на ВКС, ІV г. о. тъй като съдът е приел, че И. Г. и М. Г. не са получили процесните имоти в резултат на извършена замяна с ТКЗС, защото няма доказателства, че североизточната част от имот пл.№ 307 по плана от 1946г. е определена за замяна на комисията по т. 5 р.ІІ ПМС от 1952г. Този въпрос не е бил обсъждан в хода на съдебното производство и съдът не е имал основание да го обсъжда, защото това е лишило касаторите от възможността за цялостна и правилна защита на интересите им.

Поставя се въпросът и за допустимостта на решението, постановено по установителен иск за собственост, когато ответниците владеят имота. Според касаторите ищцата е следвало да предяви осъдителен иск съгласно ТР 178/1986г. на ВС, ОСГК.

Поддържа се също така, че е налице основанието на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса следва ли да са налице основанията на чл. 280 ал. 1 ГПК в случаите, когато делото е разглеждано от инстанциите по същество по отменения ГПК или касационното обжалване следва да се допусне във всички случаи, когато са налице основанията за обжалване, посочени в чл. 281 ГПК, за да не се нарушава равнопоставеността на страните. Сложността на спора по настоящото дело от правна страна според касаторите обуславя основанието на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за правилното и точно прилагане на материалноправните и процесуални норми в конкретния случай, което ще допринесе за развитието на правото.

В изложението към касационната жалба на А. К. Д. и Н. М. Д. също се поддържа, че според практиката на ВКС предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищцата не владее имота – решение № 30 от 30.01.2009 г. по гр. д.№ 5244/2008г. на ВКС, І г. о., решение № 1019/1996г. по гр. д.№ 519/1995г. на ВКС, ІV г. о.

Вторият въпрос е за необходимостта от доказване на неоспорени факти по делото като се поддържа, че решението противоречи на решение на ВКС № 436 от 13.03.2003г. по гр. д.№ 2745/2002г. на ВКС, V г. о. и решение 1905/2002г. по гр. д.№ 1596/2001г. на ВКС, ІV г. о.

Съдът е приел, че ищцата се легитимира като собственик по реституция на основание чл. 1 ЗВСОНИ, както и че липсва идентичност между процесните имоти и имотът, придобит през 1952г. от И. и М. Г. по замяна с ТКЗС, както и за определяне на североизточната част от имот пл.№ 307 за замяна срещу техните имоти. Въпросът за идентичността между имотите не е поставен за пръв път от въззивния съд в обжалваното решение, това е бил основният спорен въпрос по делото, за изясняването на който са събирани доказателства и са изслушани няколко експертизи, а и в отменителното решение на ВКС при предходното разглеждане на делото изрично е указано, че следва да се даде отговор на въпроса след обсъждане на установените по делото факти дали при влизане в сила на ЗВСОНИ имотите са били включени в блокове на ТКЗС със собственик И. Г. и са били определени от комисията по т. 5 раздел ІІ от ПМС от 1952г. за замяна. Именно в изпълнение на тези указания съдът е преценявал правното действие на решението на ПК”Д.” № 1985 от 25.09.1996г. за възстановяване на собствеността и противопоставимостта му на ищцата.

С оглед на изложеното няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС в цитираните от касаторите решения за правомощията на апелативния съд да се произнася за правното действие на замяната с ТКЗС и за идентичността между заменените имоти и одържавените от наследодателя на ищцата по реда на ЗОЕГПНС отм.,

По въпроса за правния интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост, когато ищецът не владее имота противоречивата съдебна практика е уеднаквена по реда на чл. 291 ГПК с решение № 665 от 12.11.2010 г. по гр. д.№ 1921 /2009 г. на ВКС, І г. о., в което е прието, че право на ищеца е да избере интензитета на правната защита. Следователно няма противоречие между тази практика на ВКС и изводът в обжалваното решение, че установителния иск за собственост е допустим.

Не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК обосновано в изложението към жалбата на Н. М. А., М. И. Б., С. П. Б. и Е. Р. А. за приложението на касационното производство по действащия ГПК по дела, които са разглеждани по отменения ГПК. Въпросът е разрешен законодателно с §2 ал. 3 от Преходните и заключително разпоредби на ГПК като изрично е посочено, че по досегашния ред се разглеждат само касационните жалби, постъпили до влизане в сила на новия ГПК, какъвто не е разглеждания случай, защото жалбите са подадени след 01.03.2008г., следователно няма основание да се приеме, че касационното обжалване следва да се допусне независимо дали са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК основанието на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на правния въпрос, обусловил решаващите изводи в обжалваното решение ще допринесе

за промяна на създадената неправилна съдебна практика, или за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви. Наличието на тези предпоставки следва да бъде обосновано в изложението и да бъде формулиран изрично правният въпрос по чл. 280 ал. 1 ГПК, не е достатъчно да се твърди, че делото е с фактическа и правна сложност, на което се позовават касаторите.

С оглед на изложеното не са налице основанията на чл. 280 ал. 1 ГПК и касационните жалби не следва да се допускат за разглеждане по същество.

Воден от горното Върховният касационен съд, І г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, първи състав № 995 от 16.07.2009г. по гр. д.№ 995/2008г.

ОСЪЖДА

Н. М. А., М. И. Б., С. П. Б. и Е. Р. А. да заплатят на С. О. А. сумата 750лв./седемстотин и петдесет лева/ разноски за касационното производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: