Спор за материално право на собственост върху земеделски земи

земеделски земи

установяване право на собственост към минал момент

сила на пресъдено нещо

правоприемство

преюдициално значение

доказателства

идентичност на имоти

преклузия

РЕШЕНИЕ

№ 281

С., 14.07.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на девети юни две хиляди и единадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д.№87 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 295 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение Л. „С.-1893” П. срещу решение №417 от 01.10.2010г. по гр. д.№521/10г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от дружеството срещу [община] иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.

В жалбата се поддържа оплакване за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да се допуснат свидетелски показания и да се назначи съдебно-техническа експертиза. Освен това бил неправилен изводът на съда за липса на правоприемство между жалбоподателя Сдружение Л. „С.-1893” П. и Ловно стрелческо дружество „С.” П., което през 1938 г. е придобило спорния имот.

Ответникът в производството [община] оспорва жалбата. В писмено становище поддържа изразеното по делото виждане, че не е установено правоприемство между жалбоподателя, който претендира да е бил собственик на спорния имот към момента на образуване на ТКЗС и дружеството, придобило през 1938г. същия имот. Общината се позовава на обстоятелството, че не е била страна по делото, по което това правоприемство е установено с влязло в сила решение, затова решението не я обвързва. Позовава се и на...