ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 729

София, 19.07.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 юли две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

№ 152 /2010

година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д, представлявана от М. на против решение № 1239 от 27.10.2010г., постановено по гр. д.№ 790/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 844 от 15.03.2010г. по гр. д.№ 7948/2009г. на РС [населено място] и вместо това е признато за установено по отношение на държавата, че ищците Д. Г. П., Г. Б. П., Г. А. П. и М. Б. И. са собственици на поземлен имот[ЕИК].109 по кадастралната карта на [населено място], м. “Долна трака” с площ 780 кв. м., придобит по наследство от Г. Д. П., починал на 11.12.1997г. и давност, изтекла н периода от 1967г.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – пар. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността и чл. 86 от ЗС в първоначалната му редакция, допуснато процесуално нарушение поради това, че възивният съд се е позовал на свидетели, разпитани от РС, с което се нарушавал принципа на непосредствеността и необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК са формулирани следните два въпроса: 1. може ли да се придобива по давност имот, за който има забрана за това и 2. какво представлява принципа на непосредствеността, провъзгласен в чл. 11 от ГПК – нарушен ли е този принцип, ако възивният съд се позовава на свидетели, разпитани от РС. По първия въпрос се твърди нарушение на практиката на ВКС – Р №...