ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 709

С., 13.07. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1276/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 49 от 15.04.2008г. по гр. д.№ 2463/2007г. на Пловдивски районен съд, оставено в сила с решение № 1048 от 8.07.2010 г. по г. д.№ 1458/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, е признато за установено по отношение на ответника Б. „А.” П., че ищците С. М., В. Г. и В. П. са собственици на имот от 644 кв. м., представляващи част от стар имот пл.№ 148 по плана от 1955 г., а сега включени в УПИ VІІ- Б. в строителните граници на [населено място], Ю. индустриална зона.

В касационната жалба срещу решението на въззивния съд се поддържат оплаквания за недопустимост поради ненадлежна процесуална легитимация на ответника, тъй като земята е изключителна държавна собственост, а също и за неправилност на решението, тъй като имотът е изгубил земеделския си характер и е зает от мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяване на собствеността, на каквото се позовават ищците.

Относно допустимостта на касационното обжалване касаторът се позовава на хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и сочи противоречие с конкретни актове на състави на ВКС - р.№ 1992/ 21.01.2002 г. по гр. д.№ 317/2001 г. на ІV г. о. и р.№ 158 от 10.02.2000 г. по гр. д.№ 1132/ 99 г. на ІV г. о. Поставя се и въпросът за недопустимост на съдебното...