Производството е по чл. 13 ПУРНЕС отм.,

Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 41 състав от 29.06.2009г. по гр. д.№ 9355/2008г. и е решил делото по същество като е отменил на основание чл. 15 ал. 1 във връзка с чл. 13 ал. 1 ПУРНЕС отм. решението на Общото събрание на собствениците в етажната собственост на @@7@ [населено място], от 28.02.2008г., прието по т. 1 от дневния ред, с което са преразпределени вноските за изграждане на асансьорната уредба като сумата на семейство И. е разпределена на другите участници без собствениците на първи и втори етаж.

В. съд е приел, че на 28.02.2008г. е преразгледано решение от 06.07.2007г. за разпределяне на вноските за асансьорната уредба с изключване на собствениците на първия и на втория етаж като с новото решение е прието, че изграждането на асансьор в етажната собственост следва да се финансира без участието на Е. и Н. И. като собственици на апартамент на петия етаж, както и без участието на собствениците на първия и втория етаж.

Правните изводи на съда са, че на основание чл. 9 ал. 7 ПУРНЕС отм. Общото събрание на етажната собственост може да освободи някои от обитателите от разходи за поддържане на асансьорни уредби, но не и от разходите за тяхното изграждане които са дължими на основание чл. 41 ЗС. Съдът е отменил решението по т. 1 от дневния ред, с което са преразпределени вноските за стойността на асансьора като сумата на семейство И. е преразпределена на другите участници без собствениците на първия и втория етаж.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че съдът е подменил действителната воля на Общото събрание на етажната собственост като е отменил предходно решение, което не е обжалвано и по този начин в противоречие с практиката на ВКС е нарушил забраната за произнасяне свръх петитум. Така поставен въпросът е извън контекста на мотивите на въззивното решение, защото в тях изрично е прието, че решението от 06.07.2007г. на общото събрание на етажната собственост е преразгледано и съдът е преценявал законосъобразността на новото решение.

В цитираното от касаторите решение на ВС № 1470 от 18.07.1958г. по гр. д.№ 4635/1958г. е прието за недопустимо съдът да преценява целесъобразността на решението на общото събрание на етажната собственост и да го отменя без то да противоречи на закона. Проверката, която е извършил въззивният съд обхваща само законосъобразността на взетите решения, обоснована с противоречието им на разпоредбите на чл. 41 ЗС и чл. 9 ал. 7 ПУРНЕС отм., не е преценява целесъобразността на разходите, следователно няма противоречиво разрешаване на идентични случаи и не е налице основанието па чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по въпроса има ли правомощия съдът да проверява в производството по чл. 13 ПУРНЕС отм. целесъобразността на взетите решения.

Въпросът за приложението на чл. 38 ал. 2 ЗС не е разглеждан от въззивния съд, той не е имал и задължения да прецени законосъобразността на разпределените разходи във връзка с възможността да се уговори асансьорът да се придобие само от собствениците, които реално ще го ползват, защото на такова решение на Общото събрание страните не са се позовали - в обжалваното решение на Общото събрание на етажната собственост преразпределянето на вноските не е обосновано с правото на собственост върху асансьора, а с нежеланието собствениците Е. И. и И. И. да участват със стойността, която им е определена да заплатят.

С оглед на изложеното не са налице основанията на чл. 280 ал. 1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.

Воден от горното Върховният касационен съд първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав от 30.06.2010г. по гр. д.№ 9173/2009г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: