Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 377 от 26.07.2010 г. по гр. д.№ 164/ 2005г. на Плевенски окръжен съд е отхвърлен иска за делба на един недвижим имот - дворно място с къща в [населено място], [община] бряг, като е прието, че този имот принадлежи само на съделителката В. Т. М., респективно на нейните наследници.

Решението е обжалвано от А. П., която развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие на решението с практиката на ВС, изразена в ТР № 72/85 г. на ОСГК на ВС относно приложението на чл. 76 ЗН.

За да се произнесе настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение съобрази следното:

А. П. е предявила иск за делба на наследството, останало от нейния дядо Т. Х. С., като спора по делото е относно недвижим имот в [населено място] от дворно място с къща. Съдът е отхвърлил иска по съображения, че имотът не е съсобствен, тъй като наследодателят се е разпоредил приживе с него в полза на дъщеря си В. Т. М.. Намерил е за неоснователно направеното от А. П. оспорване на действителността на това разпореждане на основание чл. 76 ЗН, а също и другите възражения за нищожност, които е противопоставила тази съделителка.

Не е спорно по делото, че имотът е принадлежал в режим на съпружеска имуществена общност на Т. М. и съпругата му С. М.. Последната е починала през 1980 г. и оставила като наследници съпруга си Т., дъщеря В. и внучката си А. П. /дете на починал преди наследодателката син П./. Разпореждането от страна на Т. С. с имота е в полза на дъщеря му В.- т. е. в полза на друг сънаследник.

С оглед на последното обстоятелство поставеният от касаторака въпрос, с който обосновава допустимост на обжалването, а именно за приложението на чл. 76 ЗН, не е съществен за изхода на делото, тъй като разпоредбата на чл. 76 ЗН намира приложение само когато наследникът се разпореди с наследствения имот в полза на трето лице, а не в полза на друг сънаследник, както е станало в настоящия случай. Тази същност и приложение на иска по чл. 76 ЗН са разяснени и в ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС и винаги са се приемали за безспорни в практиката / в същия смисъл и цитираното от касаторката ТР № 72/85 г. ОСГК/.

Доколкото обаче е видно, че защитата на касаторката се базира всъщност на твърдението, че наследодателят е прехвърлил повече права, отколкото притежава /тъй като след смъртта на съпругата си се е разпоредил с целия имот, а той е представлявал съпружеска имуществена общност/ и въпреки че неправилно свързва този порок с разпоредбата на чл. 76 ЗН, следва да се приеме, съобразно правомощията на ВКС, разяснени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК да уточни или конкретизира правния въпрос, че той се свежда до това какви са последиците за делбата от продажбата на имот от преживелия съпруг в полза на едно от децата му, при положение, че прехвърлителят не е бил пълен собственик на имота. Въпросът е определящ за изхода на делото, тъй като от произнасянето по него зависи дали имотът ще се допусне до делба и при какви квоти, поради което е от значение и за точното прилагане на закона и това обуславя допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 377 от 26.07.2010 г., постановено по гр. д.№ 164/ 2005 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

Указва на касаторката А. П. П. да внесе по сметка на ВКС държавна такса от 25 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи в същия срок вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.

Делото да се докладва след изпълнение на указанията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: