Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Н. Ш. и Н. Й. Ш. срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено на 09.03.2010г. по гр. д.№11/2010г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска за собственост върху 111кв. м. от ПИ 688 и в частта за разноски и вместо това е признато за установено по отношение на Л. Н. Ш. и Н. Й. Ш.,че С. Н. В. и Л. Б. В. са собственици на 111кв. м. от поземлен имот с идентификатор 63427.10.688 по кадастралната карта на[населено място],кв. С. к.,с триъгълна форма и граници, очертани по точките А,В и С по скицата към заключението на в. л.Ф.,представляваща неразделна част от решението, върху който Н. И. Ш. и И. И. Ш. имат запазено пожизнено право на ползуване и Л. Н. Ш. и Н. Й. Ш. са осъдени да предадат на Н. И. Ш. и И. И. Ш. владението върху тази част.

В изложението към подадената касационна жалба се поддържа като основание за допускане до касационно обжалване, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск /вместо по иск с правно основание чл. 108 ЗС,при предявяването на който ищците са се позовали на действуващата кадастрална карта, съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР,т. е. по материалноправен спор, като с произнасянето си е отстранил грешка в кадастралния план/ в противоречие с практиката на ВКС /т. 18 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС/; по въпроса може ли да се уважи иск по чл. 108 ЗС при условие, че ищците не са придобили имота, за собствеността върху който претендират, по който въпрос поддържат, че е налице противоречива практика на съдилищата с оглед посоченото в изложението решение №2419/1969г. на І ГО на ВС,както и по въпроса следва ли като е налице влязла в сила заповед от 2003г.,издадена на основание чл. 16, ал. 7 вр. чл. 110, ал. 1 ЗУТ,която предвижда, че е издадена при неприложена регулация, съдът да постановява решението си като се съобразява с предходен регулационен план, чието действие е прекратено, за който въпрос поддържат, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба С. Н. В.,Л. Б. В., И. И. Ш. и Н. И. Ш. изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.Претендират заплащане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице, като съображенията за това са следните:

В обжалваното решение е прието, че С. и Л. В. са придобили право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане по договор, сключен с н. а.№30/18.12.2003г.,том VІ,върху недвижим имот с идентификатор 63 427.10.688 /бивш имот 688, кв. 142 по плана на[населено място]/, върху който прехвърлителите И. и Н. Ш. са запазили пожизнено право на ползуване, а Л. и Н. Ш. са собственици на съседен имот с идентификатор 63427.10.1003 /бивш имот 687 в кв. 142/ по силата на договор за продажба, сключен с н. а.№116, т.Х от 23.10.1990г.

Съгласно застроителния и регулационен план на кв. С. к., одобрен със заповед №88/22.03.1985г. за имот пл.№688 е отреден парцел ХХІХ-688, а за имот пл.№687 са отредени парцел ХХVІІІ-687 и ХХVІІ-687. Дворищнорегулационната линия по този план между двата парцела съвпада с имотната граница като в регулационния план от 2003г. за тези имоти няма регулационно отреждане, въз основа на което от имот 688 да се придава площ към имот 687. С оглед на това е прието, че Л. и Н. Ш. не са придобили право на собственост върху спорната част, попадаща в границите на парцел ХХІХ-688 по плана от 1985г. и в границите на имота

по одобрената кадастрална

карта нито по силата на договора за продажба, сключен през 1990г.,описващ имота в границите му по плана от 1985г.,нито по давност, тъй като до 2003г. тази част се е включвала в границите на парцел ХХІХ-688, а разпоредбата на чл. 59 З отм. забранява придобиване по давност на реална част от парцел.

Прието е, че влязлото в сила решение по адм. д.№639/2008г.,с което е отменена заповед на кмета на [община] за допълване на кадастралния план и поправяне на имотната граница между ПИ 688 и ПИ 687 не променя извода за правото на собственост върху процесните 111кв. м.,тъй като законът дава приоритет на спора за материално право, който се решава от гражданския съд и решението по него е основание за поправяне на грешките в кадастралния план.

Не е налице произнасяне по прецесуалноправен въпрос, който да е разрешен в противоречие с дадените в ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС указания в поддържания от касатора смисъл-още в исковата молба се твърди, че по

кадастрална карта

процесната част се включва към имота на предявилите иска лица, което твърдение е възприето от съда като доказано. Не се е поддържало наличие на грешка при нанасянето на имота в кадастралната карта, която да следва да бъде установявана по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР,напротив претендира се част от имота във вида, в който същият е нанесен на кадастралната карта, в който случай разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР не би могла да намери приложение, а оттам и не би могло да се приеме, че възприемайки процесната част като попадаща в имота във вида, в който същият е

нанесен

на кадастралната карта съдът се е произнесъл по иск за констатиране на грешка в същата карта. Съображения да е налице грешка в кадастралната карта в исковата молба не са излагани.

Не е налице и произнасяне по въпроса за предпоставките, при наличието на които може да бъде уважен иск за предаване владение на недвижим имот, което да е в противоречие със становищата, изложени в приложеното към изложението решение.

В решение №2419/13.10.1960г.,постановено по гр. д.№3461/1960г. на І ГО на ВС е прието, че при иск по чл. 108 ЗС е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска; че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание, като не е ли налице коя и да е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен. Аналогичен е и изводът на въззивния съд-прието е, че след като предявилите иска лица се легитимират като собственици на процесната част от имота, респ. като носители на правото на ползуване, а ответниците не установяват наличие на правно основание за упражняваната от тях фактическа власт върху имота, то предявеният иск е основателен.

Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали следва при наличие на влязла в сила заповед, издадена на основание чл. 16, ал. 7 във вр. с чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ съдът да се съобразява с предходен регулационен план, чието действие е прекратено.

В случая изводите на въззивния съд са основани не на констатации за заснемане и нанасяне на имота по предходен регулационен план, а по понастоящем действуваща кадастрална карта-по този начин е описан имотът в диспозитива на решението. Поставеният от касаторите въпрос не би могъл да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като подобен въпрос от въззивния съд не е бил разрешаван и следователно по никакъв начин разрешаването на такъв въпрос не е обусловило извода на съда за основателността на предявения иск.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК в полза на С. Н. В.,Л. Б. В., Н. И. Ш. и И. И. Ш. следва да бъде присъдена сумата 100лв.,представляваща направените по делото разноски.

Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 09.03.2010г. по гр. д.№11/2010г. по описа на Русенския окръжен съд по подадената от Л. Н. Ш. и Н. Й. Ш. касационна жалба вх.№ 3453/16.04.2010г.

ОСЪЖДА Л. Н. Ш. и Н. Й. Ш. да заплатят на С. Н. В.,Л. Б. В., Н. И. Ш. и И. И. Ш. сумата 100лв./ сто лева/, представляваща направените по делото разноски.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: