ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1100

Гр. София, 24.11.2010 година

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева

ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова

Зоя Атанасова

при секретар

и в присъствието на прокурор

изслуша докладваното

от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА

гражданско дело № 592/2010 г

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на А. И. Т. от[населено място], Община „Р.”, обл. П. против решение № 1924/26.11.2009 год. по гр. дело № 2433/2009 г. на П. окръжен съд, в частта с която делбата на земеделски земи е допусната при квота за касатора 18/216 ид. части, вместо при квота 9/54 ид. части. В касационната жалба и в постъпилото допълнение към нея, с вх. № 3157 от 5.02.2010 г., в отговор на три разпореждания на въззивния съд за отстраняване на недостатъци, съгласно изискванията на чл. 284, ал. 3 т. 1 и т. 2 ГПК касаторът не е посочил основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Доводите за нарушение на материалноправната норма на чл. 91 а ЗН, която въззивният съд отказал да приложи, тъй като извършеният отказ от наследство на неговия баща и пряк наследодател на И. Т. Р. е след одържавяване на земите /коопериране/, но след възстановяване правото на собственост върху тях, както и доводите му, че реална реституция на процесните имоти е налице едва с решение № А10А на ПК „М.” от 3.08.1999 г., а не на един предходен момент, когато е постановено първото решение на ПК „М.” от 18.02.1994 г. и имотите са посочени само по номера, площ и местности, без да са посочени конкретните граници на всеки имот поотделно, са доводи за неправилност на съдебния акт, по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК и...