Производството е по член 274 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. К. Г. от[населено място] против определение от 27.07.2010г. на К. окръжен съд, постановено по гр. д.№446/2010г. по описа на същия съд, с което се потвърждава разпореждането от 08.06.2010г.,постановено по гр. д.№1404/2005г. по описа на Районен съд[населено място].

В частната жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна.

При извършената проверка касационният съд установи следното:

Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Подадената частна жалба е неоснователна.

Производството по гр. д.№1404/2005г. по описа на Районен съд[населено място] е приключило с решение постановено на 17.05.2010г.,за изготвянето на което на А. К. Г. е изпратено съобщение, с препис от решението, връчено лично на 20.05.2010г.В същото е посочено, че решението може да се обжалва пред К. окръжен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

Срещу горепосоченото решение на първоинстанционния съд е била депозирана въззивна жалба вх.№7439 от 04.06.2010г.,подадена от А. Г. и с разпореждане от 08.06.2010г. на Районен съд[населено място] постановено по гр. д.№ 1404/2005г. по описа на същия съд, е разпоредено връщането на въззивната жалба, като недопустима, тъй като е подадена след изтичане на срока за обжалване.

Това разпореждане е било потвърдено с определение от 27.07.2010г. на К. окръжен съд, постановено по ч. гр. д.№446/2010г. по описа на същия съд.Изложени са доводи, че съгласно член 197 от ГПК отм. срокът за подаване на въззивна жалба срещу решение на първоинстанционния съд е 14 дневен от съобщаването му, като в настоящия случай съобщението е получено лично от жалбоподателката Г. на 20.05.2010г.,с оглед на което, срока изчислен по реда на член 33 ал. 3 от ГПК отм. е изтекъл на 03.06.2010г.-присъствен ден, като липсват доказателства, жалбата да е била изпратена по пощата, поради което същата се явява просрочена.

В настоящата частна жалба се твърди, че” обжалваното определение е недопустимо на основание член 32 ал. 1 и ал. 2 от ГПК отм. -т. е. когато сроковете не са определени със закон, те се определят от съда, но в случая 24 май е определен за национален празник със закон и срока изтича на 04.06.2010г.”Тези доводи са напълно несъстоятелни, неотносими и без връзка с предвиденото в разпоредбата на член 32 от ГПК отм., която урежда сроковете в процеса и начина на изчисляването им.

Съгласно посоченото в диспозитива на решението на първоинстанционния съд, препис от което е бил връчен на жалбоподателката Г. на 20.05.2010г.,е посочено, че същото подлежи на обжалване пред К. окръжен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението, което е получено лично от нея на 20.05.201г. откогато тече този срок и изтича на 03.06.2010г.-ден четвъртък-присъствен ден.Предвид разпоредбата на член 33 ал. 3 от ГПК отм. срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срока, и изтича в края на последния ден.Без значение е посоченото в жалбата, че междувременно в този период има официален празник, тъй като предвидения срок за обжалване не изтича на 24.05.2010.,за да бъде приложено предвиденото в член 33 ал. 4 от ГПК отм., а изтича на 03.04.2010г.,поради което правилно и законосъобразно, въззивният съд е приел, че подадената въззивна жалба е просрочена и като такава е недопустима.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 27.07.2010г. на К. окръжен съд, постановено по гр. д.№446/2010г. по описа на същия съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: